Выбрать главу

— Мога да ви разкажа мъничко — прошепна тя. — И ви уверявам, че по роклята няма да има кръв.

— Слава Богу! — най-сетне успях да си поема дъх.

— Защото ще си във вълчия си облик по време на лова.

— Какво? — когато улових отражението си в огледалото, видях, че приличам на една от жените на Хенри VIII, която току-що е научила, че ще бъде сменена.

— Стига де, Кал — Фей взе едно оръфано плюшено мече от тоалетната ми масичка и аз се уплаших, че ще му откъсне главата. — Това сигурно ще е единствената забавна част от цялата нощ.

— Докато Рен не я заведе в леглото — измърка Сабин.

Гръмогласният смях на Фей огласи стаята, а изпод копринените талази долетя приглушеното кискане на Козет.

— Млъкни, Сабин — срита я Брин и аз се ухилих.

— Честно казано, момичета — заяви майка ми с ръце на хълбоците, — държите се като диваци. — Тя посегна и улови лицето ми между дланите си. — Кала, церемонията е наистина красива. Ще те чакаме в свещената горичка, всички, освен Брин, която ще те заведе до ритуалното място. Тогава ще те остави сама. Барабани ще пробудят духовете на гората и последното, което ще чуеш, преди да бъдеш призована да се присъединиш към нас, ще бъде песента на воина.

— Кой ще ме призове?

— Ще разбереш — усмихна се тя. — Не искам да ви издавам всичко. Именно тайнствеността на ритуала го прави толкова специален.

„Специален.“ Вдигнах поглед към нея, чувствайки се повече разтревожена, отколкото специална.

— Ами ловът?

„Ето за какво се тревожеха родителите ми онзи ден.“

Майка ми пусна лицето ми и скръсти ръце пред гърдите си.

— Това е изпитание, публична демонстрация, че двамата с Рен притежавате необходимите умения, за да предвождате новата глутница.

— Ще трябва да ловуваме заедно? — все още не ми беше ясно какво точно се очаква от нас. — А Пазителите ще ни наблюдават?

— Жертвата ще ви бъде представена в края на церемонията — тя оправи гънките на роклята ми и аз едва не подскочих, когато усетих ново убождане.

— Каква ще бъде жертвата? — когато Брин улови ръката ми, почувствах, че и тя трепери.

— Ще научите едва тогава. Изненадата е част от изпитанието.

— Кого трябваше да убиете вие със Стивън по време на вашата церемония? — попита Сабин и аз с изненада забелязах, че е сплела пръсти пред себе си, сякаш идеята за лова я плашеше толкова, колкото и мен.

Майка ми отиде до тоалетката и взе една четка. Върна се и все така, без да продумва, се зае да разресва косата ми.

Вече бях сигурна, че няма да отговори, когато тя каза:

— Един Търсач, когото бяхме заловили по-рано.

— О! — промълвих аз.

В съзнанието ми изникна образът на Търсача, когото бях надвила пред „Едем“. Прекрасно помнех писъците му в кабинета на Ефрон.

„Възможно ли бе да е жив? Да не би Пазителите да го бяха хвърлили в някоя тайна тъмница само за да го измъкнат оттам за церемонията и да ни оставят да го убием?“

Откъм леглото ми се разнесе бръмчене. Фей бръкна под купищата кринолин и зарови, докато най-сетне успя да измъкне телефона ми.

— Да вдигна ли?

— Кой е?

Тя погледна към екрана.

— Шей.

Четката спря по средата на главата ми.

— Кой е Шей? — попита майка ми.

— Човешкото хлапе, което Лоуган ни накара да държим под око — отвърна Фей и ми подхвърли телефона.

— Мамо! — изпищях и едвам успях да го уловя, когато тя изскубна цяла шепа коса от главата ми.

Четката изтропа на пода и миг по-късно майка ми застана пред мен. Лицето й беше по-бяло и от смачканите чаршафи на леглото.

— Момчето на Пазителите ти се обажда? Защо?

— Ти знаеш за Шей? — учудих се; телефонът в ръката ми продължаваше да вибрира.

— Аз… — тя се наведе и вдигна четката. — Може и да съм чула за него от Лумин. Но не знаех как се казва.

— Какво си чула от Лумин?

Тя се бе заела да подрежда тоалетната масичка и отговори, без да вдига поглед:

— Нищо важно. Не знаех, че сте близки.

— Даже прекалено близки — измърмори Сабин.

— Какво имаш предвид? — майка ми погледна първо нея, а после и мен. — Да не би да се сближаваш с други мъже, освен Рен? Това е възмутително!

Опитах се да изритам Сабин и щях да падна, ако Брин не ме беше уловила.

— Разбира се, че не, Наоми — отговори тя вместо мен. — Лоуган я помоли да го държи под око и да го пази.