Майка ми пребледня още повече.
— Но защо…
Тя не довърши, вместо това се зае да разпухва възглавниците. Хвърлих поглед на телефона, който продължаваше да бръмчи в ръката ми, чудейки се как да постъпя.
— Наоми, не каза ли нещо за десерт и подаръци? — попита Брин. — Мисля, че една почивка ще ни дойде добре.
— Точно така! — облекчено възкликна майка ми и се запъти към вратата. — Приготвила съм чай и петифури. Ще закусим в гостната.
— Благодаря, Брин — прошепнах, докато останалите излизаха след майка ми.
Брин стисна ръката ми и изтича да догони Фей, която се свъси насреща й:
— Какво, по дяволите, е петифура?
Отворих капачето на телефона:
— Здрасти!
— Кала — Шей звучеше изненадан. — Мислех, че няма да вдигнеш.
От долния етаж долетя гласът на майка ми, която даваше нареждания как трябва да бъде подредена масата.
— Имам само една-две минути.
— Ще ми стигнат. Мисля, че разбрах защо не можем да открием нищо полезно в библиотеката.
— Защо?
— Нещо в онези алхимични символи не ми даваше мира. Нали си спомняш, онези на рисунката с кръста?
— Аха.
— Е, поразтършувах се малко и открих, че това не е единственото място, където ги има — до ушите ми достигна прелистване на страници. — На картата също има триъгълник.
Онази, която използвах, когато се качих в планината. Нарисуван е точно върху пещерата.
— Има триъгълник върху Пещерата на Халдис?
— Да. Триъгълник, обърнат надолу и пресечен от една-единствена черта.
— Той символизира земята — казах аз, припомняйки си инструкциите за алхимическия експеримент. — Явно пещерата има нещо общо със силата на земята.
— Знаеш ли какво има вътре? — попита Шей.
— Вътре? — повторих аз. — Мислех, че самото място е важно. Пазителите винаги са казвали, че е свещено. Значи ти предполагаш, че има нещо в самата пещера?
— Смятам, че трябва да проверим.
— Сериозно ли говориш?
— Ами в библиотеката вече не можем да отидем; не и след нападението на Търсачите. Ти сама го каза. Но все нещо трябва да направим.
— Не съм много сигурна — устата ми изведнъж пресъхна. — Пещерата е много високо в планината. Ще има доста сняг.
— Аз съм добър планинар, Кал, ще се справя. Знам, че мога да го направя.
— Трябва да стане някоя неделя, когато патрулираме аз и Брин — казах замислено. — Няма да е трудно да се отърва от нея. Тя с радост ще се възползва от възможността да прекара цял ден насаме с Ансел. Но не знам дали ще имаме време да се изкачим до пещерата и да се върнем, преди следващият патрул да застъпи. Е, аз сигурно бих успяла…
— Не си помисляй и за секунда, че ще те оставя да отидеш сама.
В този миг майка ми се показа на прага със салфетка в ръка.
— Хайде, Кала, време е за подаръци и игри! Имаш ли нужда от помощ за събличането на роклята? Гледай да не изпопадат карфиците.
— Игри? — усетих, че ми прилошава.
— Игри? — смехът на Шей гръмна в ухото ми. — Да нямаш булчинско парти? Нищо чудно, че не искаше да ми кажеш какво правиш. Сигурно се чувстваш отвратително.
Покрих слушалката с ръка.
— Ей сега ще дойда, мамо.
— Не е възпитано да караш гостите си да чакат — кисело отбеляза тя, преди да слезе по стълбите.
— Кала? — долетя гласът на Шей. — Там ли си?
Загледах се в отражението си, като си представях колко би ми харесало да накъсам роклята на парченца и да я превърна в най-скъпите конфети на света.
— Тук съм, извинявай — отвърнах най-сетне.
— Е, кога ще го направим?
От нетърпението в гласа му ме обзе желание да се разсмея и да заплача едновременно. Сауин беше след малко повече от седмица. След сключването на съюза вече нямаше да мога да се измъквам скришно с него. Всъщност, не бях сигурна дали изобщо щях да го виждам.
— Тази неделя. Ще отидем в пещерата тази неделя.
— След три дни? Бях толкова развълнуван, че съм измислил такъв страхотен план, ала сега съм малко нервен.
— И с основание. Ще се видим утре.
— Няма ли да ми разкажеш за роклята?
Затворих му.
— Идвам, мамо! — извиках и скочих от пиедестала.
Не бях направила и две крачки, когато се спънах в роклята и се пльоснах по очи на пода. Опитах да се изправя, ала така и не можах да се измъкна изпод розовите, златни и бели пластове, които ме затрупваха. При всяко движение, като рояк разгневени пчели, в кожата ми се забиваха нови и нови карфици.