Когато Брин най-сетне ме освободи от копринения ми затвор, аз още пищях.
21
— Е, какво ще правиш тази вечер? — попита Шей, докато излизахме от „Велики идеи“.
— Ще се заловя с есето — отвърнах и потупах тетрадката си. — Започнала съм да изоставам покрай… всичко, което се случва напоследък.
— Може ли да дойда у вас? — Шей вдигна тетрадката си, пълна с подробни записки. — Можем да го направим заедно.
— Не мисля, че идеята е особено добра.
— Защо не? — той задържа учебниците ми, докато си отварях шкафчето.
— На майка ми няма да й хареса.
— Но аз съм такова добро момче.
— Това няма… ау!
Ансел ме бе уцелил с футболна топка по тила.
— Гол!
Грабнах бутилка с вода от шкафчето и го залях с нея.
— Добра реакция! — ухили се той и си избърса лицето. — Но недей да стреляш по вестоносеца.
— Нищо ти няма. Какво е съобщението?
— Тази вечер Нев ще свири в „Бърнаут“ и ни помоли да дойдем.
— Какво е „Бърнаут“ — намеси се Шей.
— Бар, на запад от града — отвърнах и си нахлузих якето. — По-скоро барака, отколкото бар.
— Стига, Кал. Знаеш, че страшно ти харесва там — каза Ансел, като подхвърляше топката с коляно. — Не се преструвай, че подобни свърталища не са ти по вкуса. Освен това от онази вечер в „Едем“ двете глу… а-а-а, не сме излизали всички заедно. Имаме нужда да се поотпуснем. Заедно.
— В колко часа?
— В десет.
— Не знам — погледнах към Шей.
— Ти също трябва да дойдеш, Шей — каза брат ми. — С нас е забавно не само на обяд.
— Как ще минете покрай охраната? — попита Шей. — Или всички имате фалшиви документи за самоличност, за които не знам?
— Нев е на „ти“ със собственика — каза Ансел. — Няма да ни трябват документи.
— Звучи страхотно — заяви Шей с лукава усмивка.
— Ъ-ъ-ъ, да — съгласих се, потискайки желанието да изстена. — Звучи страхотно.
Ансел грейна.
— Мейсън ще мине да ни вземе малко след девет. Намира се недалеч от шосе 24, Шей. Ще видиш чакълена отбивка, тръгни по нея и ще го намериш.
— Ще се видим там — каза Шей.
Бръкнах в джоба на якето си и подхвърлих ключовете от колата на Ансел.
— Ти ще караш, Ан. Изчакай ме в колата, ей сега идвам.
— Наистина ли? Супер!
И той се втурна към паркинга, преди да съм променила решението си.
Щом брат ми се отдалечи, хвърлих свиреп поглед на Шей.
— Ти да не полудя?
— Защото искам да чуя Нев да свири? — усмихна се той кротко. — Не мисля. Доколкото разбирам, си го бива. Макар че Мейсън може би е пристрастен.
Не отвърнах на усмивката му.
— Много добре знаеш какво имам предвид. Рен ще бъде там.
— Най-вероятно.
Не можех да престана да мисля за двамата, събрани на едно място под покрива на мрачния, претъпкан бар. Вечерта се очертаваше като истинска катастрофа, с главно „к“.
— Той ще иска… — прехапах устни и не можах да довърша.
— Да се държи като твое гадже? — повдигна вежди Шей. — На обществено място?
Сведох поглед и кимнах.
— Разбирам.
— Благодаря ти, Шей — усетих искрено облекчение, че всичко мина толкова лесно. — Наистина ми се искаше да можеше да дойдеш с нас.
— Така ли? — той улови вратичката на шкафчето ми и я залюля напред-назад. — Защо?
— Не можеш ли поне веднъж да не подлагаш всяко нещо на съмнение? — намръщих се.
— Мисля, че не — игрива усмивка изви ъгълчетата на устните му.
— Трябва ли винаги да си толкова опърничав!
Сърцето ми се сви при вида на усмивката му — изведнъж си припомних с каква лекота ме разсмиваше именно тази негова палавост. Вечерта нямаше да е никак лесна без неговата компания, която поне малко да притъпи тревогата ми.
— Просто ми отговори — настоя той.
Приближих се до него.
— Не знам има ли някакво значение, но ще ми липсваш. Неделя ми изглежда толкова далеч.
Прехапах устни в мига, в който го изрекох на глас.
„Защо го направих? Никога не бива да казвам подобно нещо.“
— Радвам се да го чуя — по устните му заигра опасна усмивка. — Въпреки това, смятам да дойда тази вечер.
— Какво? — сърцето ми прескочи един удар. — Но нали току-що ти казах…