— По-спокойно — Рен ме докосна по рамото и аз най-сетне я пуснах. — Нали сме дошли да се забавляваме. Дакс, донеси ни нови питиета.
Дакс кимна и като докосна крака на Фей, отиде до бара.
В този миг Ансел, Мейсън и Шей се присъединиха към нас и се настаниха на свободните столове.
— Здравейте, момчета — усмихна се Рен непринудено. — Радвам се, че можа да дойдеш, Шей.
Опитах се да не обръщам внимание на настървеното изражение, изписало се изведнъж на лицето му, досущ вълк, излязъл на лов.
— Това не е ли барманът от „Едем“? — обади се Брин, отправила поглед към сцената.
Междувременно, на платформата при Невил се бяха качили двама мъже. Единият наистина беше от глутницата на Бейн. Спомнях си го от „Едем“, само че сега бе преметнал бас китара през рамо.
— Това е Калеб — обясни Мейсън. — И да, действително работи в „Едем“. Освен това е добър приятел на Нев.
— Кой е на барабаните? — попита Ансел.
— Том — отвърна Мейсън. — Той е собственикът. Харесва му да свири заедно с местните музиканти, които кани в бара си.
Невил се приближи до микрофона и каза нещо. Дори усилен от микрофона, гласът му едва се чуваше сред шума в заведението.
— Сабин. Ще имаме нужда от теб. Защо не си вземеш стола и не дойдеш при нас?
Всички от моята глутница я погледнаха изненадано, докато вълците на Бейн се усмихнаха разбиращо. Рен придърпа стола ми още по-близо до своя и обви ръка около кръста ми. За миг очите ми срещнаха погледа на Шей, преди да се върнат на сцената. Чувствах се, сякаш бях на състезание по дърпане на въже, само дето въжето бях аз.
Сабин се качи на сцената, като дърпаше стола след себе си.
— Какво става? — попита Брин.
— Сабин е бек вокалът на Нев. Понякога правят и дуети — обясни Рен. — Има прекрасен глас.
— Наистина ли? — Брин награби шепа фъстъци. — Кой би предположил!
Козет я изгледа сърдито.
— Здравейте — гласът на Нев привлече вниманието ни. — Аз съм Нев. На бас китарата е Калеб. Всички познавате Том, а това е прелестната Сабин, която тази вечер ще ни зарадва с присъствието си.
Единствените аплодисменти дойдоха от нашата маса. Явно останалите посетители не бяха тук заради музиката.
Невил кимна на Том, който погледна към Калеб и след миг бас китарата и барабаните изпълниха заведението с нисък, бавен ритъм. Едва доловима усмивка пробяга по устните на Невил, пръстите му погалиха грифа на китарата и той запя.
Мейсън се ухили насреща ми и аз кимнах.
„Да. Сега разбирам.“
Сабин отвори уста. Гласът й беше звучен и наситен, като първите сенки по здрач. Музиката се разля по вените ми, едновременно сурова и коприненомека. Неуловима и упойваща.
Всички от глутницата на Бейн се приведоха напред, увлечени от ритъма на песента. Дори аз имах чувството, че тялото ми си тананика в ритъма на баса.
Видях как Брин протегна крака под масата, сякаш следваше невидимата линия на мелодията. Тя вдигна грейнал поглед към Ансел.
— Обещаха ми, че ще има танци.
— Още отсега ли? — възпротиви се Ансел. — Искаше ми се първо да послушам.
Брин сви устни, ала в този момент се намеси Шей.
— Аз ще танцувам — той погледна към брат ми. — Ако нямаш нищо против.
— Дамата решава — кимна Ансел по посока на Брин, която в първия миг не можа да скрие изненадата си, ала бързо се съвзе и като се усмихна на Шей, му протегна ръце.
— Да вървим тогава.
Шей я поведе по неравния под. Няколко от мотористите вдигнаха заинтригувани погледи, когато двамата излязоха пред сцената. Невил кимна и се усмихна, когато Шей обхвана с ръце талията на Брин и я поведе в танц.
— Ха! — промърмори Ансел. — Бива си го.
— Страх ли те е? — разсмях се аз.
— Ни най-малко — ухили се той насреща ми. — Не е хлътнал по нея.
— Чудя се откъде ти е дошла подобна мисъл? — Рен ме притисна още по-плътно до себе си.
Ансел се сви под погледа му.
— Извинявай, човече. Казах го просто ей така.
— Е, трябва да призная, че не танцува чак толкова зле — тъмните очи на Рен припламнаха. — Но смятам, че трябва да му покажем как се прави наистина.
Настръхнах, ала за мое изумление, той се обърна към Козет.
— Танцува ли ти се?
Нейните бездруго големи очи се разшириха още повече, но тя се усмихна срамежливо и кимна. Рен я улови за ръката и те станаха от масата. Дакс сграбчи Фей и двамата се присъединиха към останалите.