— Няма да е лошо да споделиш брилянтния си план с Нев — подхвърлих аз. — Не искам да си помисли, че му се подиграваме.
— Нев има страхотно чувство за хумор — отвърна Шей и отново ме приведе към пода. — Смятам, че и сам ще се досети.
— Щом казваш.
Когато хвърлих поглед към сцената, видях, че е прав — макар и да изглеждаше леко изненадан, Нев се усмихваше широко.
— Знаеш ли какво ще ги накара наистина да зяпнат? — каза Шей, като продължаваше да ме държи извита назад. — Ако в края на танца те целуна.
Не можах да сдържа усмивката си при вида на дяволитото му изражение.
— Ако ме целунеш сега, Рен ще те убие.
— В любовта и войната всичко е позволено. А и поне ще умра щастлив.
— Ужасен си! — забих нокти в рамото му. — Вдигни ме най-после.
— Просто не ми се иска да разочаровам публиката.
— Е, все някак ще го преглътнат — започваше да ми се вие свят от кръвта, която се стичаше в главата ми. — Мисля, че достатъчно ясно ти дадох да разбереш какво ще стане, ако отново ме целунеш, и съм сигурна, че няма да ти е лесно само с една ръка.
Вдигна ме само за да ме наклони отново, този път на другата страна.
— Всичките си проблеми ли разрешаваш със заплахи?
— Не.
— Лъжеш!
Главата ми се въртеше, когато най-сетне ме изправи на крака, ала усещах тялото си леко като перце.
В следващия момент Шей започна да танцува полка и аз избухнах в смях. Невил поклати глава, ала и той се засмя. Музиката спря, Нев каза на останалите от групата нещо, което не можах да чуя, и след миг те подеха пънк рок версия на „Roll Out the Barrel“12.
Шей започна да ме върти в кръг, все по-бързо и по-бързо.
— Казах ти, че ще подейства.
Облегнах се на него, замаяна, ала възторжена, и опрях глава на рамото му. В този миг забелязах Рен. Стоеше до вратата и не сваляше поглед от нас. Беше толкова неподвижен, че спокойно би могъл да мине за статуя.
Отдръпнах се от прегръдката на Шей.
— Шоуто свърши.
— Чудесно, няма що — измърмори той. — Върви да говориш с него.
— Съжалявам — казах, докато се отдръпвах със залитане, все още замаяна от всичкото навеждане и въртене.
— Знам, че нямаш избор — усмихна се той унило. — Ще седна при Мейсън и Ансел, да видим дали някой не е любопитен да разбере откъде знам да танцувам полка толкова страхотно.
Обърнах се, за да отида при Рен, ала стомахът ми стана на топка, когато го видях да идва към мен. При вида на смръщеното му лице аз също се ядосах. Не бях направила нищо лошо. Мисълта ми се насочи към предложението му, към новия ни дом, към съюза. Изведнъж усетих, че не искам да направя нищо от това, което бе поискал от мен.
— Какво беше това? — изръмжа той.
— Опитахме се да разведрим напрежението — отвърнах, мъчейки се да говоря спокойно, и махнах към масата, около която останалите от глутницата все още се смееха. — Беше просто шега. И успяхме.
— Не можа ли да го постигнеш, без да се налага Шей да те опипва цялата?
— Изобщо не беше така! — сопнах се.
„За съжаление.“
— Добре — той взе ръката ми в своята. — Гледай да не се повтаря. Не ми харесва, когато те докосват други мъже.
„Мъже?“ Досега Рен винаги наричаше Шей просто „онова хлапе“. Явно ревността наистина го разяждаше.
— Разбира се, Рен — отскубнах се от ръката му. — А сега, ако ме извиниш, мисля, че за тази вечер ми стига.
— Какво?
— Тръгвам си. Направих, каквото поиска от мен. В глутницата отново цари мир. Сега искам единствено да се прибера вкъщи.
— Не бъди такава — въздъхна Рен и прибра кичур коса зад ухото ми.
От жеста му се почувствах като малко дете и сърдито отблъснах ръката му.
— Не исках да те укорявам — опита той отново. — Права си, хлапето ми лази по нервите. Просто не обичам да ревнувам. Вината не е у теб.
Изглеждаше искрен, ала аз бях прекалено сърдита. А и ето че пак го беше казал, „хлапето“. Само че този път той хокаше и мен, като че ли бях малко момиченце.
— Благодаря за откровеността. Въпреки това, вече не ми се стои тук. Моля те, не ме принуждавай.
Знаех, че е в състояние да го направи, и това още повече ме ядосваше.
— Къде отиваш? — попита той.
— В гората. Там, където е мястото на вълците през нощта — усмихнах се, разкривайки заострените си зъби. — Може би чувам зова на луната.
— Иска ми се да останеш с мен — бавно каза той. — Ала няма да те принуждавам.
12
Roll Out the Barrel — полка, придобила особена известност през Втората световна война. — Бел.прев.