Чудовището не ме изпускаше от поглед, а коремът му пулсираше едва-едва. Запристъпях ту наляво, ту надясно, за да задържа вниманието му върху себе си. Паякът се втурна напред с главозамайваща бързина и едва успях да отскоча, а един от осемте му крака одраска гърба ми. Светкавично описах дъга, защото знаех, че чудовището се намира точно зад мен. Чух как отвратителните му крака задращиха по каменния под. Сърцето ми се блъскаше в гърдите, докато отчаяно се мъчех да измисля някакъв план. Вълците нямат естествени инстинкти, когато става въпрос за убиването на мутирали насекоми. Това създание не приличаше на никой от противниците, срещу които се бях изправяла досега.
Обърнах се, така че да съм с лице към него. Бях решила на първо време да го осакатя, преди да измисля начин да го довърша. Рязкото ми завъртане изненада паяка и той вдигна предните си крака. Скочих, впих зъби в един от тях и дръпнах с всичка сила. Дългият, тънък крак се строши и аз отскочих, стискайки го в челюстите си. Когато се приземих, видях шестте черни очи да горят в агония. Взирах се в огромното чудовище, което потръпваше конвулсивно, докато се готвеше да ме нападне. Не издаваше никакъв звук и тишината ме ужасяваше повече, отколкото би ме уплашил и най-страховитият писък или съскане.
Гигантското насекомо отново се изправи на задните си крака и се нахвърли върху мен. Аз отскочих на една страна, ала не бях достатъчно бърза и се сгромолясах на пода, прикована между два от краката му. Извих глава в опит да се съпротивлявам и тракнах с челюсти срещу краката му. Чудовището наведе глава към рамото ми и аз потреперих, а от гърлото ми се откъсна жалостиво скимтене. Челюстите ми се сключиха около един от краката му в същия миг, в който то заби зъби в тялото ми.
Разнесе се ужасяващ тъп звук, после нещо сякаш се разпори и до ушите ми достигна шумът от шурнала кръв. Паякът ме пусна и аз побързах да изпълзя настрани. Белезникаво синкава течност бликаше от раните, които Шей му бе нанесъл с двата пикела. С ожесточени, решителни движения, той отново и отново стоварваше оръжията си върху незащитения гръб на чудовището. Обезумяло от болка, то опита да се обърне към новия си нападател. Аз се хвърлих напред и откъснах още един от краката му. Паякът се олюля. Синята му кръв се изливаше на пода. Краката му поддадоха и той рухна. Шей го заобиколи тичешком и стискайки зъби, заби пикелите между очите му. Чудовището потръпна за последен път и остана да лежи съвършено неподвижно.
Треперейки, Шей си пое дълбоко дъх и се отдръпна от трупа. Пръстите му здраво стискаха двата пикела, вените по ръцете му пулсираха. Аз подуших въздуха и се ослушах, ала признаците за непосредствена опасност бяха изчезнали. Приех човешката си форма и се обърнах към Шей.
— Сигурна ли си, че няма и други? — попита той, когато ме видя да изоставям защитната си позиция.
— Не, беше сам — отвърнах, разтривайки гърба си там, където се бяха забили зъбите на чудовището.
Течеше ми кръв, ала нападението на Шей бе попречило на паяка да довърши започнатото. Ухапването не беше дълбоко, въпреки че болеше.
— Какво беше това? — попита Шей и хвърли разтреперан поглед към трупа.
— Кафяв отшелник — промърморих аз. — Отличава се по това, че има само шест очи.
Шей повдигна вежди и аз свих рамене.
— По биология наскоро учихме за паякообразните.
— Кала, това не беше паяк — простена той. — Паяците не стават толкова големи. Какво е това нещо?
— Наистина е паяк. Макар и променен от Пазителите. Те притежават способността да вършат такива неща. Да променят естествения свят. Паякът трябва да е последната защита на Халдис, в случай че нещо се промъкне покрай Стражите.
Не знаех обаче точно кой Пазител го бе сторил… нито кога можеха да дойдат, за да го нагледат.
— Не знам дали не сгрешихме, като го убихме — отбелязах аз. — Това е още едно доказателство, че сме били тук.
— Ти да не полудя? Какво трябваше да направим? Да го опитомим?
— Е, май си прав — съгласих се. — Но това не решава проблема.
Шей не отговори и продължи да се взира в безжизненото туловище, бял като платно.
— Добре ли си? — направих крачка към него.
— Никак, ама никак не обичам паяци — той хвърли поглед през рамо, сякаш очакваше да изпълзят още от гнусните създания.
Усмивка изви крайчетата на устата ми.