— Айде де, кажете! К’во мислите? — пита Майлс и отново се завърта, след което заема нова поза. Явно смята да остане така, докато някой от двама ни проговори. — Холт направо не успя да ме познае!
Какво си мисля ли?! Ами че „нещо различно“ е твърде слабо казано. „Истинска трансформация“ звучи по-удачно. Поклащам невярващо глава.
Късата му кестенява коса сега е значително по-дълга, начупена като тази на Деймън. От по детски пухкавите му бузи, които го караха да изглежда поне две години по-малък, няма и следа. На тяхно място се виждат изсечени скули, квадратна челюст и добре оформен прав нос. Дори неизменните му дънки, тениска и обувки изглеждат съвсем различно. Излъчването му е променено. Напомня ми на гъсеница, решила, че е крайно време да се измъкне от грозната си овехтяла обвивка и да покаже на света прекрасните си нови криле.
На косъм съм да си помисля най-лошото, а именно, че Хевън се е добрала до него преди мен, когато съзирам блестящата му оранжева аура, която трепти около цялото му тяло. И двамата изпускаме въздишка на облекчение. Той все още е смъртен.
Аз все още се опитвам да проумея онова, което виждам. Нямам представа как да реагирам и какво да кажа. Затова изпитвам истинска благодарност към Деймън, който се заема със задачата да прекъсне мълчанието:
— Както виждам, Флоренция ти се е отразила добре. Даже много добре — усмихва се той на Майлс, като същевременно успокоително стисва дланта ми.
Майлс се разсмива в отговор и лицето му грейва, отпуска се, но за кратко. Аурата му започва да трепти, когато той се съсредоточава върху Деймън, и тогава си спомням.
Явно така се бях отплеснала в драмите си със Сабина и Хевън, че напълно съм изключила. Бях забравила за портретите на Деймън и Дрина, които Майлс бе открил.
Картини, рисувани преди столетия, повдигащи въпроси, на които няма как да се отговори лесно, с едно изречение.
Макар да се заклех никога да не го правя, освен ако не е абсолютно необходимо, смятам, че ситуацията го налагаше. Докато с Деймън си говорят нещо за Флоренция, аз незабелязано прониквам в ума на Майлс. Трябва да разбера какво мисли, подозира ли нещо и какво. За свое удивление откривам, че изобщо не се интересува от нещата, за които се притеснявах. Мислите му са съсредоточени върху… мен.
— Разочарован съм — заявява той, като прекъсва Деймън и насочва вниманието си към мен.
Измъквам се от ума му точно навреме, за да се опитам да разбера накъде бие.
— Прибрах се обновен и усъвършенстван, както вероятно сте забелязали… — Прекарва ръка от главата към краката си, сякаш представя някакъв вид трофей. — Смятах, че това ще е най-добрата ми година, а какво заварвам? Двете ми най-добри приятелки все още са скарани, не си говорят и ме принуждават да избирам страна, макар че изрично ги предупредих да разрешат проблема, преди да се върна. Нямам никакво намерение да участвам в тази игра. Отказвам да се правя на Мерил Стрийп в „Изборът на Софи“! Всъщност…
— Тя това ли ти каза? — прекъсвам го аз, защото ако го оставя, може да продължи да си говори, докато не удари последният звънец. — Каза ти, че трябва да избираш? — снижавам гласа си, защото група ученици минават край масата ни.
— Не, нямаше нужда. Ясно е, че щом ти не й говориш и тя не ти говори, ще трябва да избирам. — Тръсва глава и лъскавите му кестеняви къдрици се люшват покрай лицето му. — А такова нещо аз няма да търпя! Давам ви време до утре да се разберете и да изгладите разногласията си или ще съм принуден да отида да се храня другаде. А, да, и още нещо. Ако случайно смяташ, че не говоря сериозно, да знаеш, че се докопах до ключовете за старата кола на майка ми. Тоест вече не завися от теб да ме караш. Двете с Хевън сте на равни начала. Нямате друг избор, освен да решите проблема, ако искате да ме видите отново. В противен случай…
— В противен случай какво? — питам аз, като се опитвам да говоря спокойно и шеговито, защото не знам как да му съобщя, че доколкото познавам Хевън, по-вероятно е до утре проблемът да се влоши, не да се реши.
— В противен случай ще си намеря нова маса и нови приятели! — Той кимва, за да подчертае думите си, и поглежда първо мен, после и Деймън. Иска да ни е ясно, че възнамерява да изпълни заканата си.
— Ще видим какво може да се направи по въпроса — заявява Деймън, който просто иска да приключи разговора и да забрави за това.