— Нищо не мога да обещая — допълвам аз. Не искам да му давам напразни надежди, да храни илюзии.
Звънецът бие и решил, че въпросът е приключен, Деймън ме хваща за ръка и ме повежда към класната стая. Майлс обаче го потупва по рамото и му казва:
— Колкото до теб… — млъква за миг и изпитателно го измерва с поглед. — Двамата с теб трябва да си поговорим. Доста неща имаш да обясняваш.
Пета глава
Предполагам, че вниманието ми дотолкова е било съсредоточено върху Хевън, че напълно съм забравила за другите си две немезиди — Стейша Милър и дясната й ръка Онър. Когато обаче влизам в шестия час, този по физика, приглушения им смях е достатъчен да си спомня всичко.
Звънецът бие и вратата се затваря зад гърба ми. Насочвам се право към средата на стаята и се усмихвам доволно при вида на шокираното изражение на Стейша. Не може да повярва, когато сядам на първото свободно място близо до тях. Защо да ги карам да си кривят вратовете, когато мога да им спестя това неудобство? Сега имат идеална видимост към чина ми и нищо не пречи на гледката към любимия им обект за мъчения — мен.
Всъщност само Стейша изглежда изненадана от избора ми. Онър приема развитието на събитията спокойно; само се изправя на седалката и повдига вежда. Погледът, който ми отправя, е предпазлив, двусмислен. Почти неразгадаем.
Мен обаче много повече ме интересуват мислите, които се въртят в главата й, отколкото изражението й. Защото Онър правилно е предположила, че я слушам, и те са директно насочени към мен:
Зная, че ме чуваш. Знам всичко за теб. Освен това съм наясно, че си разбрала какво смятам да сторя на Стейша — да я накарам да си плати за всяка гадост, която е сторила на мен и на другите, които са имали злополучието да се изпречат на пътя й. Не знам единствено дали планираш да ми помогнеш, или да ми попречиш. Ако е второто, по-добре си помисли отново. Първо, тя се отнасяше с теб като с изтривалка, и второ, дори и да опиташ, не можеш да ме спреш. Никой не може. Нито ти, нито Джуд, а най-малко пък самата Стейша. Затова изобщо не се пробвай!
А после се вглежда в мен в очакване на някаква реакция. Настойчиво търси по лицето ми потвърждение, че съм получила съобщението й и съм го разбрала. Аз обаче няма да й доставя това удоволствие. Чух достатъчно.
Докато слушах жалкия й, изпълнен с желание за мъст манифест, господин Бордън безмълвно се самосъжалява, че ще пропилее още една година от живота си в преподаване на поредната неблагодарна тълпа бездарни и нелюбознателни ученици с грозни прически и още по-грозни дрехи. Същите като предшествениците си…
Всичко това се смесва с личните драми и тревоги на останалите в класната стая. Врявата е прекалено голяма. Твърде потискаща. Изцеждаща.
Изключвам ги всичките и се настройвам на вълната на Деймън за телепатичен разговор с другия край на сградата.
Шести час, физика. Дотук всичко е наред, при теб как е?
Изпращам му посланието си и същевременно се подготвям да извикат името ми. Свикнала съм с това, нали фамилията ми е Блум, а списъкът на класа е по азбучен ред.
Изкуство. Чудесен начин за приключване на деня… Иска ми се всички часове да бяха по изкуство. А, да — госпожа Мачадо е много въодушевена от завръщането ми. Сама ми го каза. Говореше за това, че никога не е виждала такъв природен талант, такава невероятна дарба у толкова млад човек. Дори поиска да се видим след часовете и да обсъдим бъдещите ми планове — в коя художествена академия да кандидатствам.
А за мен какво казва? Изпрати ли поздрави на най-некадърната ученичка, която някога е имала? Или направо ме е изтрила от спомените си?
Не бъди толкова сурова към себе си — твоята интерпретация на Ван Гог е невероятна…
Ако под „невероятна“ разбираш, „невероятно грозна“ — да, вярно е. Всъщност предай й, че няма да се явявам за втори рунд. Трябва да запазя самочувствието си, да остана физически и психически здрава, затова не мога още един срок да подлагам крехката си психика на подобни стресиращи преживявания. А ти върху какво работиш сега? Репродукция на Пикасо? Или си избрал Ван Гог?
Той изсумтява насмешливо и продължава:
Импресионизмът вече не е на мода. Реших да проявя амбиция и да се захвана с фрески. Да пресъздам Сикстинската капела например. Нали се сещаш, да изрисувам стените и тавана… класната стая ще придобие по-празничен вид. Какво мислиш?