Тя поставя ръце на кръста си, като се опитва да изглежда силна и уверена, сякаш нищо не може да я засегне. Езикът на тялото й обаче я издава: то трепери, макар и съвсем леко.
— Да бе, да! Сигурно! — процежда презрително, намръщва се и започва да барабани с пръсти по хълбоците си. — И очакваш да повярвам, че Роман е признал това именно пред теб? А на мен е пропуснал да ми го спомене, макар че бяхме любовници? Моля те, Евър! Не дрънкай глупости — това е прекалено долно и жалко, дори и за теб!
Аз обаче съм сигурна, че съм успяла да посея семето на съмнението в душата й. Поукрасих истината, но в същността си казаното от мен бе вярно. Роман наистина се канеше да зареже Хевън и всичко останало. Въпреки това тя твърдо бе решила да унищожи мен и Джуд заради него.
— Знаеше, че ако ти каже, ще му вдигнеш скандал. А пък той мразеше сцените, както добре знаеш. Никой не твърди, че не те е харесвал, Хевън! Убедена съм, че те харесваше. Приятно му бе с теб, това бе очевидно за всички. Обаче не те обичаше, това е истината. Никога не те е обичал. Ти сама призна, че е така. Спомняш ли си онзи наш разговор, в който ми каза, че в една връзка единият винаги обича повече от другия? Точно така се изрази. А после добави, че във вашия случай това си ти. Заяви, че обичаш Роман, а той теб — не. Не че имаш вина за това, разбира се, така че недей да го взимаш навътре. Не се самоизмъчвай. Роман просто не бе в състояние да обича, когото и да било. Никога не бе изпитвал любов, защото никой никога не бе обичал самия него. Единствено с Дрина бе изпитал нещо, близко до любов, но дори и нея не обичаше истински. Не беше любов, а мания. Сякаш не можеше да мисли за друго, освен за нея. Спомняш ли си неговите „мрачни моменти“, както ги нарече веднъж? Случаите, в които се заключвал в стаята си и понякога не излизал с часове? Знаеш ли какво е правел през това време? Опитвал се да се свърже с душата й, за да не се чувства толкова самотен. Тя е единственият човек, за когото наистина го е било грижа през всичките тези шестстотин години. Единственото значимо нещо в живота му. Което за съжаление те превръща просто в поредната капса на колана му. Поредната бройка.
Тя не помръдва, не казва нищо. Започвам да съжалявам. Чудя се дали не прекалих… И все пак продължавам:
— Заклела си се да отмъстиш за смъртта на човек, който смяташе да те зареже при първа възможност!
Тя ме поглежда с омраза. Стисва устни, сключва вежди, а камъчетата по челото й сякаш излъчват злокобен блясък. В следващия миг от чешмите бликват мощни струи вода, разхвърчава се течен сапун, сешоарите за ръце започват да бучат, а талазите топъл въздух от тях — да подмятат насам-натам рулата тоалетна хартия, които се блъскат в стените.
Няма никакво съмнение кой го предизвиква. Единственото, за което не съм сигурна, е дали го прави нарочно, или е страничен ефект от гнева, който разпалих у нея. Каквато и да е причината обаче, тя няма да ме спре. Сега, след като открих, че тактиката ми действа, трябва да продължа.
Тръгвам покрай редицата мивки и спокойно и целенасочено затварям кранчетата.
— Цялата тази история с отмъщението е безсмислена. Голямата ти любов с Роман беше… както той вероятно би казал, една „посредствена свалка!“ — Поглеждам я и се усмихвам, като мислено се поздравявам за точната имитация на британския му акцент. — Защо тогава си губиш времето да отмъщаваш за нещо, което не е било реално? Вместо да се заемеш да изградиш бъдещето си.
Едва успявам да довърша, когато тя се хвърля към мен. Блъсва ме с такава сила, че прелитам през цялото помещение и се удрям в покритата с розови плочки стена отсреща. Звукът от сблъсъка е тъп и отеква наоколо. От главата ми потича струя топла кръв, която мокри предната част на роклята ми.
Олюлявам се и се опитвам да се изправя, но вместо това залитам назад. Боря се да възстановя равновесието си, но не мога да спра да се клатушкам. Толкова съм замаяна и нестабилна, че не успявам да отместя пръстите, които се впиват в раменете ми и ме приковават на място.
С лице, почти допряно до моето, Хевън просъсква:
— Не се заблуждавай, Евър! Изобщо не отмъщавам само заради Роман. Заклех се да отмъстя заради самата теб!
Погледът, с който ме пронизва, е толкова злостен и изпълнен с омраза, че отвръщам очи и ги затварям. Леденият й дъх щипе бузата ми, зъбите й са на милиметри от ухото ми и имам чувството, че ще ме ухапе. Тя обаче застива така, за да се наслади на победата си.
Сешоарите и тоалетните спират да бълват вода и топъл въздух, размотаните рула тоалетна хартия се отпускат уморено на пода, покрит с течен сапун.