Гледам го как крачи нервно напред-назад из магазина. Докато е с гръб към мен, не мога да видя лицето му, нито да разгадая изражението му. Обаче аурата му изсветлява и става по-ярка… което е сигурен знак, че настроението му започва да се оправя.
— Извинявай — промълвява най-сетне и се обръща към мен.
Изобщо не схващам той пък за какво ми се извинява, особено на фона на казаното току-що. Майлс обаче продължава:
— Само като се сетя какво си мислех за тебе преди… е, по-точно не за теб, най-вече за избора ти на дрехи… и все пак…
— Намръщва се извинително. — Не мога да повярвам, че това е била причината за странното ти поведение и облекло! Съжалявам, наистина.
Свивам рамене. Нямам нищо против да оставим темата. И без това тази история е минало — поне за мен.
— Имам предвид, че… независимо от всичко ти остана с мен. Не ме отхвърли, правеше ми компания, караше ме на училище, не спря да ми бъдеш приятелка… — повдига рамене и въздиша.
— Няма значение, недей… — усмихвам се, изпълнена с надежда. — Единственото, което искам да знам, е дали ти още имаш желание да бъдеш мой приятел?
Той кимва, а после тръгва към мен с разперени като за прегръдка ръце:
— А ако случайно се чудиш, ще ти кажа, че Хевън първа ме осветли по въпроса.
Махвам с ръка. И сама се бях досетила за това.
— Не, всъщност взимам си думите назад. Отначало тя не ми каза всичко.
Спира за миг пред мен, посочва един от пръстените под стъклото и аз бързо му го подавам. Той го нахлузва на пръста си и същевременно обяснява:
— Всичко започна, когато ме покани у дома си… — млъква, за да се полюбува на пръстена, после го сваля и посочва към следващия. — Знаеш, че се е изнесла от къщи, нали?
Поклащам глава отрицателно. Не знаех, но не съм особено изненадана.
— Сега живее в бившата къща на Роман. Не знам колко време ще продължи това, но наскоро ми спомена, че ще направи постъпки да получи правна независимост1 от родителите си. Както и да е, накратко, тя ме покани на гости, наля ми една огромна чаша с еликсир и се опита да ме подмами да пия, без да ми казва какво ми дава.
Клатя невярващо глава. Не мога да си представя, че някой може да е толкова безотговорен. Е, като се има предвид, че става въпрос за Хевън, не е невероятно.
— А когато най-учтиво отказах, тя ме погледна и с много драматизъм заяви… — Той прочиства гърлото си и имитира съвършено дрезгавия, задъхан глас на Хевън: — „Майлс, ако някой ти предложи вечна младост, вечен живот, невероятни физически и психически възможности… би ли приел?“
Поклаща невярващо глава.
— Погледът й беше екзалтиран, а сините сапфири, които незнайно как е прикрепила към челото си, буквално ме заслепяваха. И направо изпадна в нервна криза, когато отвърнах: „Ъ-ъ, не, благодаря.“
Опитвам да си представя сцената и се усмихвам.
— После, естествено, реши, че не съм разбрал за какво точно става дума. Обясни отново, този път с повече подробности. Аз обаче пак казах „не“. Тогава вече наистина побесня и ми разправи, общо взето, всичко — нещата, които после чух и от Деймън. За еликсира, как той те е направил безсмъртна и как ти си сторила същото с нея. После изръси още някои детайли, които Деймън не ми сподели — например факта, че си убила Дрина и Роман…
— Не съм убила… — искам да кажа Роман, но млъквам. Какъв смисъл има да му разкривам, че Джуд го е сторил? Майлс и без това вече знае твърде много. Не бива да утежнявам положението.
— Както и да е — свива рамене, сякаш водим съвсем нормален разговор за обикновени неща. — Когато за трети път ме накара да пия, аз за трети път отказах. Тогава взе да беснее като двегодишно дете, на което са отказали да му купят играчка, а аз й заявих: „Не че искам да те прекъсвам, обаче фактите са си факти! Ако това наистина действаше, Дрина и Роман щяха все още да се мотаят наоколо в идеално здраве, нали? А това не е точно така. Явно не са били толкова безсмъртни…“
Млъква за миг и впива поглед в моя.
— И знаеш ли какво ми отговори? Заяви, че след като приключи с теб, ще разреши и този въпрос — веднъж завинаги. Че е достатъчно само да й имам доверие, защото нейният еликсир е много по-добър от вашия. Само няколко глътки — и ще се сдобия с вечен живот, вечно здраве, вечна красота… и така до края на вечността.
1
Правната независимост (еманципацията) на малолетни и непълнолетни лица е правен механизъм, чрез който лица, ненавършили 18 години, придобиват правото да притежават собствен бизнес или да печелят по някакъв друг начин за собствена сметка, без намесата на родител или законен настойник.