Въздъхвам. Представям си как е изглеждало това. Иска ми се да го бях видяла със собствените си очи.
— Смяташ ли, че действително е усетил нещо? Тоест… присъствието й… явно е усетил, че е там, след като това му е помогнало да се почувства по-добре. Дали обаче е съзнавал, че именно тя го е докоснала и подкрепила?
Ава свива рамене и сочи с ръка към зелената морава отвъд стъклената врата. Там Джуд разговаря с няколко от приятелите на Лина. Дългите му златистокафяви коси се спускат по гърба му и закриват ръкавите на лилавата тениска с щампа на някакво разноцветно хиндуистко божество.
— Защо не го питаш сама? — предлага тя. — Чух, че напоследък сте станали доста близки.
Зяпвам и веднага се запитвам дали наистина има предвид онова, което си мисля… Кой би могъл да й разкаже за случилото се?
— Ами явно бягаш от училище, за да го заместваш в магазина — макар че аз неведнъж предложих да помогна. А и Деймън изглежда много унил напоследък. Поне с това впечатление останах от няколкото пъти, когато го срещах. И близначките казаха същото, а пък те го виждат много по-често от мен. Непрекъснато ги води на разни места — ходиха на кино, на картинг, пазаруваха в „Шопинг Айлънд“, дори ходиха в „Дисниленд“, където изпробвали водните пързалки. Обиколиха всички места за забавление в Ориндж Каунти, при това поне по два пъти. На тях наистина им доставя огромно удоволствие, а пък аз съм благодарна за вниманието и великодушието му. Обаче не е нужно човек да мисли много, за да разбере причината за тези малко неочаквани прояви. — Млъква за миг и ме поглежда внимателно. — Очевидно е, че търси да се разсее, така че да не мисли твърде много за теб и за това, че вече не си до него.
Раменете ми увисват и изведнъж изпитвам някаква странна потискаща умора. Ако бях предишната Евър, вече щях да съм се ядосала и да съм използвала някой смехотворен аргумент, само и само да се защитя. Или пък щях да я прекъсна още при първите й няколко думи.
Само че аз вече не съм онази личност. А и не мога да отрека истината на думите й.
Аз наскърбих Деймън.
Заради мен е самотен. Не мога да отрека тези факти.
Все пак нещата не са толкова прости. Има много неща, които тя не знае. За сближаването ми с Джуд е права, но не става дума за нещо романтично, както тя предполага.
Без съмнение между нас съществува някакво привличане, което сякаш всеки път ни събира. Всеки път, в продължение на толкова много векове. Иронията е в това, че този път той, а не аз, поставя спирачките. Показва ми ясно и недвусмислено, че не иска само малка част от мен, при това временно.
Той ме желае истински.
Изцяло и завинаги.
Иска да е сигурен, че съм се разделила окончателно с Деймън.
Иска уверено да направя крачката към него, без да се обръщам назад към миналото.
Казва, че не иска да рискува отново да разбия сърцето му. Фактът, че се е случвало нееднократно, не го прави по-малко болезнено сега.
Само че в момента не мога да му дам това, което иска, независимо от нещата, които ми разказа за живота ни в Юга. Впрочем разказът му само потвърди ужасните ми подозрения, че Деймън ме е купил, отделил ме е от семейството ми, а тях е изоставил, за да ме има само за себе си. Скоро след като Деймън ме отвел, Джуд и останалите от семейството ми загинали в ужасен пожар, в който не биха попаднали, ако Деймън ги бе купил. Трагична смърт, за която нямаше логично обяснение, нито оправдание. Предвид благосъстоянието и властта му подобно безсърдечно поведение е наистина непростимо!
Въпреки всичко това аз още не съм готова да се откажа от него.
Но и не съм готова да го видя.
Нямам намерение да обяснявам това на Ава, затова само я поглеждам в очите и казвам твърдо:
— Нещата са доста по-сложни, отколкото изглеждат.
Тя кимва и стисва нежно ръката ми.
— Не се и съмнявам, Евър. — Млъква за миг, колкото да се увери, че е привлякла вниманието ми изцяло. — Само недей да правиш нищо прибързано. Обмисли добре всичко. А пък ако имаш колебания, знаеш кое е най-доброто лекарство, нали?
— Медитацията — промърморвам.
Не издържам и се разсмивам. Благодарна съм за светлината, с която обгръща всички наоколо си, дори и в най-мрачните моменти. Когато се отдръпва, аз сякаш съм повлечена от нея. Не искам още да се разделяме, имам нужда от подкрепата й.