Заобикалям един паднал стол и подритвам двете отвратителни зелени възглавници с индийски десен, захвърлени на земята. Канапето за двама е забутано в ъгъла. Спирам за малко и Деймън отмества от пътя ми голям празен шкаф със стъклени вратички. Накрая се насочваме към огромното бюро, което е така заринато с документи, чаши, книги и други боклуци, че красивото инкрустирано дърво под тях почти не се забелязва.
Двамата преравяме всички чекмеджета, ниши и тайни кътчета, но не откриваме ризата. Явно не е тук.
На лицето на Деймън е изписано не разочарование, а решителност. Той поначало бе убеден, че няма да я намерим толкова лесно. Кани се да тръгва, но аз не се отказвам.
Вглеждам се в един малък хладилник за вино в ъгъла. Очите ми се спират на щепсела, издърпан от контакта, вратичката, която е не просто отворена, а почти изтръгната от пантите си. Няма нищо кой знае колко странно, е изключение на това, че някой много е бързал да изпразни съдържанието му. Чудя се кой ли го е преровил. Дали не са Миса и Марко, които видях да изскачат от къщата на Хевън, нарамили саковете, пълни с еликсир?
Или пък Рейф, който… хмм… всъщност не съм го виждала толкова отдавна, че дори не знам дали е още жив.
А може би самата Хевън, която напоследък е развила сериозна пристрастеност към еликсира, е искала да попълни запасите си?
Защо изобщо се чудя, след като няма нищо общо с истинската ми цел да дойда тук?
Деймън ме побутва с лакът — явно вече няма търпение да си тръгваме. Няма причини да оставаме повече, тук няма нищо, което да представлява интерес за нас. Оглеждам се за последно наоколо, за да се уверя, че не съм пропуснала нещо, после тръгвам към изхода. Измъкваме се точно толкова потайно и незабелязано, колкото и влязохме.
Не намерихме ризата и не научихме нищо ново, което да ни подскаже къде да я търсим. Сигурна съм обаче, че се приближаваме. Усещам го. Напредваме, макар да не съм сигурна в каква посока.
Има и нещо друго. Светът на Хевън показва признаци на износване — започва да се руши около нея и не след дълго тя ще бъде принудена да избира — да потърси помощ или да се самоунищожи.
Каквото и да избере, държа да съм там.
Трийсет и четвърта глава
Набегът ни в бившия магазин на Роман се оказа пълен провал. Оставям Деймън пред дома му, за да помогне на Майлс с разучаването на репликите, а аз тръгвам към къщи. Надявам се там да успея да си събера мислите и да измисля нов план за атака. Наистина искам да открия тази риза. Нуждая се от нея. Особено сега, когато с Деймън сме отново заедно и връзката ни е стабилна.
Паркирам в гаража и изпускам въздишка на облекчение, когато виждам, че е празен. Колата на Сабина я няма, което означава, че или е още на работа, или има среща с Миноз. Каквато и да е причината за отсъствието й, то ще ми осигури няколко часа спокойствие. Мир и тишина, без крясъци и спорове — именно това ми трябва, за да мога да си възстановя силите и отново да се заема за работа.
С чувство на задоволство отварям страничната врата и се каня да поема по стълбите към стаята си, когато го усещам.
Леден приток на енергия.
Пронизващ мраз, който може да означава само едно:
Не съм сама.
Завъртам се. Изобщо не се изненадвам, когато виждам Хевън зад себе си. Цялото й тяло трепери, ръцете й не могат да си намерят място, някога красивото й лице се е превърнало в шокираща маска. Бяло като платно лице, със скули, които почти пробиват кожата, хлътнали очи, обградени от тъмни кръгове. Имам чувството, че гледам снимка на жертва, намерена на местопрестъплението.
Устните й се извиват и лицето й се разкривява още повече.
— Сега просто не прилича на себе си.
— Къде е, Евър?!
И изведнъж разбирам кой е разпердушинил хладилника в магазина. И за какво е дошла тук.
Миса и Марко са й откраднали еликсира. Сега всичко се връзва.
Роман не е издал рецептата. Отнесъл е тайната в гроба си. Те няма как да си направят еликсир, а запасите им свършват — или вече са свършили. Сега е само въпрос на време, преди силите им да започнат да се топят, младостта и красотата им да изчезнат…
Аз съм единствената надежда на Хевън да запази могъществото и позицията си. Новия си живот.
Само че аз не смятам да й помагам. Няма да й дам онова, което иска, без да поискам нещо в замяна.