Но Хевън не желае да участва в тази игра, да се държи учтиво, внимателно и праволинейно. Няма никакво намерение да се преструва, че нищо не е казала, или че всичко ще се оправи. Не й трябва да предразполага родителя/настойника на когото и да било. Няма нужда Сабина да я харесва, нито отново да я покани, затова не вижда смисъл да се прави на добричка и хрисима.
Защото с Хевън вече не сме приятелки и на нея изобщо не й пука какво мисли Сабина.
— Силно се съмнявам!
Леля ми започва да гледа строго и се обръща към мен, сякаш смята, че аз съм отговорна за поведението на Хевън. Или че мълчанието ми и това, че не правя нищо, за да я спра, означават, че съм съгласна с нея.
В действителност аз просто чакам пиесата да свърши: Хевън да се насити и да млъкне, Сабина да спре да се занимава с нас и да отиде в кухнята да приготвя вечерята, за да имам възможност да уточня подробностите по сделката с Хевън.
Само че за нещастие бившата ми най-добра приятелка изобщо не е приключила. Явно се наслаждава на създалото се напрежение и решава да налее масло в огъня:
— От друга страна, и те не ми липсват особено, така че сме квит.
Сабина ме поглежда и отваря уста, но Хевън я изпреварва. Махва с ръка, все едно иска да каже „Голяма работа!“, при което обаче за миг губи равновесие. Пръстите й се разтварят и бутилката с еликсира полита към пода, а течността в нея проблясва и се плиска по стените й… Преди обаче да падне, Хевън протяга спокойно ръка и я улавя насред полет. Очите й просветват, когато вижда невярващия поглед на Сабина, която примигва с отворена уста. После леля ми тръсва глава, убедена, че й се е привидяло. Че е невъзможно човешко същество да се движи толкова бързо…
— Опаа! — изкикотва се Хевън. — Та, така. Не искам да ви задържам. Минах само за малко, колкото да взема от еликсира на Евър. — Повдига бутилката пред лицето си и я разклаща, а после посочва кашончето в ръцете ми, където се гушат останалите шишета.
— Дошла си да вземеш… какво?! — Сабина отново зяпва, докато се опитва да осмисли казаното.
После подозрителният й поглед се насочва към мен. Повдига се на пръсти и наднича в кашона, който държа. Очевидно се чуди как така е пропуснала да забележи… Оставя торбата на масичката в антрето и протяга ръка към Хевън, която с видимо задоволство й връчва бутилката с еликсира. Хевън е готова дори да се раздели с нея, стига по този начин да ми причини неприятности.
Това обаче е прекалено и аз няма да го допусна. Няма да позволя еликсирът да попадне в ръцете на Сабина, нито пък ще оставя Хевън да ме изиграе така.
— Нищо — отсичам и блъсвам Хевън с кашончето толкова силно, че тя залита. — Това е любимата ми енергийна напитка.
Леля ми обаче не ми вярва. Един поглед към лицето й ми стига да разбера, че е в състояние на бойна тревога. Изведнъж прави връзката между необичайното ми поведение, отказа ми да се храня и всичките ми останали странни, необясними и дразнещи навици. Не че греши напълно…
Хевън се разсмива и протяга бутилката към нея, изкушава я, дразни я, а после направо я подканя да си пийне. Да опита еликсира и да разбере сама какъв приятен вкус има, колко освежаващо действа… Убеждава я, че ще се почувства изпълнена с енергия и сили. Че това ще промени живота й.
Подмамена от съблазнителните проблясъци на червената течност и въздействащия поглед на Хевън, Сабина се кани да налапа въдицата, когато Хевън избухва в лудешки смях и измъква шишето от ръцете й.
Сабина застива за миг, после изпъва рамене. Успява да се отърси от магията на изкушението, за секунда си възвръща самоконтрола и заявява твърдо и категорично:
— Хевън, по-добре е да си тръгваш, и то веднага. Съжалявам за проблемите ти, явно имаш нужда от помощ, но докато не промениш поведението си, предпочитам да не идваш тук.
Взима торбата с покупките и я подпира на хълбока си, без нито за миг да изпуска Хевън от поглед.
— О-о, не се безпокой! — възкликва усмихнато тя и тръгва към изхода. — Едва ли ще се видим скоро. Нямам причина да идвам пак, вече получих каквото ми трябваше.
Протяга ръка към бравата и аз мигновено заставам зад гърба й. Нямам търпение да приключим с всичко това, и то възможно най-бързо, преди успокоителният ефект на сока да е отминал и Хевън пак да започне да беснее.
Точно преди да стъпя на площадката пред входната врата обаче, Сабина ме хваща за ръката и ме спира. Няма намерение да ме пусне да изляза с момиче, на което току-що е забранила да стъпва в дома ни. Пръстите й се плъзват по китката ми и я стисват още по-силно, след което рязко ме пита: