— Къде си мислиш, че отиваш?
Зная, че трябва да й го кажа възможно най-ясно и спокойно, за да разбере, че независимо дали й харесва или не, няма да се откажа от намерението си.
— Сабина… трябва да отида на едно място с Хевън. Няма да се бавя много, а когато се върна, ще говорим колкото дълго искаш и за каквото поискаш. Сега обаче наистина трябва да вървя.
— Нищо подобно! — извиква тя пискливо и хватката й се затяга още повече. Китката ми почервенява от натиска, но почти веднага възвръща нормалния си вид, излекувана чрез възстановителните способности на тялото ми. — Не ме ли чу?
Повече няма да се виждаш с това момиче, забранявам ти! Мисля, че бях пределно ясна!
Каня се да измъкна ръката си и да се съглася, че ясно е заявила позицията й, но не може да взима подобни решения вместо мен. В този миг обаче се намесва Хевън. Усмихва се, грабва кашончето от ръцете ми и измърква:
— Не се притеснявай, Евър! Остани с лелинка. Тя очевидно е много разстроена. Няма проблем, аз ще се оправя и сама!
Наблюдавам я, докато върви към колата си — бившата кола на Роман — пуска кашона на седалката, сяда и пали двигателя. Избухва в истеричен смях и излиза на заден ход от алеята пред къщата, като ни маха с ръка за довиждане.
Пръстите на Сабина все още стискат китката ми и не ми позволяват да тръгна след нея. Пречи ми да получа онова, от което имам най-голяма нужда, единственото, което може да премахне ужасното проклятие, за да заживея щастливо.
— Марш в стаята си! — изкрещява ми тя.
Бузите й горят, от очите й излизат искри, а на лицето й е изписан гняв. Чувствам се ужасно виновна за състоянието й.
Аз изтръгвам ръката си от нейната толкова бързо и с такава сила, че тя губи равновесие и изпуска торбата с покупките. По пода се разпиляват плодове, зеленчуци, консерви и кори с яйца. По полирания варовик се размазват жълтъци, черупки, извара и домати.
На лицето й са изписани обида, гняв, изненада, болка и нещо още по-лошо — страх.
Никога не съм съжалявала толкова, както сега. Поглеждам нея, после и хаоса на пода. Иска ми се да можех да го накарам да изчезне, да го залича с ума си, все едно никога не го е имало. Зная обаче, че така само ще влоша ситуацията.
Обръщам гръб на Сабина и на кашата в краката й и тръгвам към вратата. На всяка цена трябва да настигна Хевън, която така умело се възползва от възможността да наруши сделката ни. Нямам представа с какво да започна, но все отнякъде трябва да тръгна. При това веднага.
Все пак подвиквам извинително през рамо:
— Сабина, съжалявам! Има неща, които не разбираш, не искаш да разбереш… и това е едно от тях.
Трийсет и шеста глава
Хуквам в мига, в който краката ми докосват площадката пред вратата. Не искам да губя време, затова не тръгвам към гаража. Само ще се забавя, ако взема колата. Ще стане твърде късно, докато запаля двигателя и я изкарам на алеята — въобще цялата „нормална“ процедура, към която упорито се придържам, за да не дразня излишно Сабина (не че това помага особено, а пък в момента със сигурност не би имало никакъв ефект). Не мога и да материализирам каквото и да било, защото тя все още ме наблюдава и после ще ме засипе с въпроси, на които нямам никакво желание да отговарям.
Усещам как погледът й ме следва, усещам го почти физически, като вълна от гняв, безпокойство и уплаха. А мислите са нещо материално — предмети, изградени от по-осезаема енергия. В момента нейните се забиват като стрели в сърцето ми.
Наистина се чувствам ужасно заради онова, което се случи, но не мога да си позволя лукса да спра и да се безпокоя за нея. Ще го направя по-късно, когато ще имам достатъчно време. Сега обаче имам една-единствена цел: да открия Хевън.
Изскачам на улицата и се затичвам, но на пътя ми се изпречва тойотата на Миноз, който тъкмо намалява скоростта, за да завие по нашата алея.
„Прекрасно — измърморвам — точно от това имах нужда.“
Той смъква стъклото на прозореца и ми подвиква:
— Евър, наред ли е всичко?
— Всъщност не. Нищо не е наред. Абсолютно нищо!
Челото му се смръщва и той поглежда ту към къщата, ту към мен.
— Мога ли да помогна с нещо?
Поклащам глава и правя крачка напред, след което обаче размислям. Приближавам се до него и казвам: