Деймън ме връща в настоящето, като стисва коляното ми и казва:
— Не се притеснявай, ще се осъзнае и ще разбере.
По лицето му обаче не личи да е убеден. Казаното от него изразява по-скоро надежда, отколкото сигурност. Желанието му да ме успокои надделява над истината. А истината е, че щом Сабина не се е примирила досега, вероятността това да стане е твърде малка. Поне не в скоро време.
— Знаеш ли кое ме дразни най-много? — питам.
Наясно съм, че знае — нали неведнъж ме е чувал да се оплаквам. Въпреки това продължавам:
— Че каквото и да й кажа, каквото и да направя, ефектът е нулев! Чета й мислите, разкривам факти от миналото, настоящето и бъдещето й, които не бих могла да знам, ако не бях ясновидка, и въпреки това — нищо. Ефектът е точно обратният — още повече се инати. Отказва да приеме доводите ми, не чува нищо от това, което й казвам. Затворила е съзнанието си и само ме гледа намусено и обвинително. Убедена е, че се преструвам. Че съм измислила цялата тази история, за да си изпрося внимание. Мисли, че съм си изгубила ума.
Поклащам тъжно глава и прибирам дългата си руса коса зад ушите. Усещам, че бузите ми са пламнали. Всеки път, като стигна до тази част, така се вълнувам, че направо се задъхвам.
— Даже я попитах защо ми е да пазя дарбата си в тайна, ако единствената ми цел беше да привлека вниманието на околните. Стигнах дотам да я моля да се заслуша в собствените си аргументи, в които няма и капчица логика. На практика ме обвини, че съм измамница!
Затварям очи и се намръщвам. Спомням си случката толкова ясно, все едно става в момента пред очите ми. Сабина се втурна в стаята ми на сутринта след смъртта на Роман, когато бях изгубила всякаква надежда, че някога ще се сдобия с противоотровата и ще бъда с Деймън. Изобщо не ми даде възможност да се разбудя, да си измия лицето и зъбите… Присви сините си очи, пълни с праведен гняв, и се нахвърли върху мен с думите: „Евър, не смяташ ли, че ми дължиш обяснение за снощи?!“
Тръсвам глава и пропъждам спомена от ума си. После поглеждам Деймън:
— Защото според нея няма такова нещо като медиуми, предсказания, екстрасензорни възприятия и така нататък. Никой не е в състояние да надзърне в бъдещето. Онези, които твърдят обратното, са банда алчни безскрупулни мошеници — като мен! А аз самата съм се замесила съзнателно в престъпна схема за измами в мига, в който за пръв път гледах на някого. И ако случайно не знаеш, за това си има законови наказания, както тя с удоволствие ми обясни.
Очите ми са разширени, ноздрите ми потрепват, както първия път, когато разказах това на Деймън.
— А снощи, когато има нахалството отново повдигне въпроса, я запитах дали познава добър адвокат. Нали уж толкова съм го загазила…
Въздишам при мисълта колко зле го прие.
С пръстите на едната си ръка започвам да подръпвам нервно ръба на бялата си памучна рокля, а с другата крепя отворената бутилка еликсир на коляното си. Казвам си да се успокоя, да си поема въздух и да забравя за това. Обсъждахме го вече поне милион пъти и всеки път само се изнервям още повече.
Докато аз гледам през прозореца, Деймън намалява скоростта и пропуска една възрастна жена, която носи дъска за сърф в едната си ръка и кучешка каишка в другата. Кучето, златист лабрадор, много ми напомня на моя Жълтурко с неговите щастливи кафяви очи, бясно махане на опашката и златиста козина. Обръщам се на седалката си, за да го видя по-добре, и отново ме пронизва познатата болка, която ми припомня всичко, което изгубих.
Деймън премества крака си от спирачката на газта и ме връща в настоящето.
— А обърна ли й внимание, че именно тя те запозна с Ава и ти така започна работа в „Мистикс & Муунбиймс“?
Кимам, докато наблюдавам в страничното огледало кучето, което все повече и повече се смалява.
— Казах й го снощи и знаеш ли какво ми отвърна тя?
Поглеждам го и разигравам сцената в ума си, така че да я види и той. Сабина, застанала до кухненския плот, пред купчината зеленчуци, които се кани да измие и да нареже. Аз, облечена в дрехи за джогинг, се насочвам към вратата с желанието поне тази вечер да се измъкна без излишни скандали. Намеренията и на двете ни бяха осуетени от поредната развихрила се схватка, която тя започна — петнайсети рунд на битката между нея и мен.