Разочарована съм, че трябва отново да проверявам място, където вече бях с Майлс. Въпреки това продължавам.
Тръгвам към вратата, като си мисля колко е странно. Независимо че Хевън живее тук вече месеци наред и се държи като собственик, аз все още възприемам къщата като дом на Роман. Свързвана е с толкова много спомени. Припомням си няколкото пъти, когато идвах да го видя (и отнасях вратата), случаите, в които се карахме или почти се поддавах на магията му и тъмния пламък в себе си… Нощта, в която не успях да попреча на Джуд да го убие…
Прогонвам тези мисли и влизам вътре, проправяйки си път през лабиринта от струпани мебели. Някои предмети, които доскоро бяха в магазина, сега са струпани в коридора и едва успявам да се провра между тях. Същото е положението и във всекидневната — толкова е наблъскана, че спирам, за да я огледам добре.
Очите ми пробягват по античните гардероби и шкафове, тапицираните с кадифе и коприна канапета и фотьойли, малката прозрачна пластмасова масичка за кафе (много модерна през 80-те години на миналия век), купчината маслени картини в тежки позлатени рамки, подпрени една върху друга и облегнати на стената. Множество най-разнообразни дрехи и аксесоари от различни векове и епохи лежат буквално върху всяка свободна повърхност, включително върху бара, където Роман държеше кристалните гарафи с еликсира си. Тук е и диванът, върху който аз, контролирана от тъмния пламък и маскирана като Дрина, безсрамно се опитах да съблазня Роман. Същия диван, на който лежеше Хевън в нощта, която промени живота на всички ни… Тогава, когато й дадох да пие от еликсира на Роман.
След това погледът ми се спира на голямата, облицована с каменни плочи камина, в която гори буен огън. До нея се е свил Джуд, ужасно уплашен, в шок. Там е и Хевън, стиснала в една ръка изцапаната бяла риза, а с другата — китката на Джуд. Явно еликсирът си е свършил работата, защото тя изглежда значително по-добре. Най-малкото зъбите й са се възстановили. Все още обаче е далеч от предишната Хевън. Все още е под влияние на безумния гняв и пристрастеността.
— Ха! — обръща се тя към мен с присвити, кръвясали очи. — Нима наистина реши, че можеш да ме изиграеш?
Поклащам глава. И аз като нея нямам никаква представа какво става тук.
Погледът ми се премества от нея върху Джуд. Ужасно е уплашен, защото го е хванала на местопрестъплението — макар че не знам какво „престъпление“ е бил замислил. Не мога да си обясня каква е била целта му.
Дали е разбрал значението на ризата, колко важна е тя за мен и Деймън? Да не би да се е опитвал да я намери, за да ни я даде? Нещо като маслинена клонка, жест на примирие?
Или — по-лошо, но и по-вероятно — е искал да я унищожи? Това би означавало, че само се е преструвал пред Деймън, че нито му е простил, нито в действителност иска да са приятели. В такъв случай той хладнокръвно е планирал всичко и иска да си отмъсти.
Но преди да успея да намеря отговор на въпроса или да предприема нещо, тя го напада. Използва енергията от погълнатия еликсир — еликсирът, който аз й дадох — пуска ръката му и го сграбчва за гърлото така стремително, че никой от нас не успява да реагира. Повдига го във въздуха и го задържа там; краката му ритат безпомощно, лице то му започва да променя цвета си. С другата си ръка Хевън вдига високо ризата и я разтърсва пред очите ми, докато крещи:
— Какво, по дяволите, прави той тук?!
— Нямам идея — отвръщам искрено и тръгвам към нея бавно и спокойно, като внимавам да държа ръцете си така, че да ги вижда. — Не се сещам за какво може да е дошъл. Защо не питаш него?
Тя насочва поглед към Джуд, чиито очи заплашват да изхвръкнат, а лицето му почервенява и подпухва. След секунда размисъл го пуска на земята и веднага стисва рамото му, за да не избяга. Тялото му се разтърсва от кашлица и спазми, докато се бори да си поеме въздух.
— Двамата заедно ли го планирахте? — поглежда ме кръвнишки Хевън.
— Не — отричам на мига.
Очите ми се спират върху Джуд. Чудя се как го прави? Как успява винаги да се появи на неподходящото място в най-неподходящия момент? Защо винаги съсипва всичко? Едно е сигурно — това не е съвпадение. Съвпадения не съществуват. Вселената е твърде подредена и хармонична, за да допусне подобни случайности.
Каква тогава е причината? Защо всеки път, когато съм на крачка да получа онова, което искам, се появява Джуд и проваля всичко? Трябва да има някаква причина, но нямам идея каква може да е тя.