— А втората? — казва тя с дрезгав, пропит с жлъч глас.
— Втората е, че вече не съм сама. Деймън е тук — казвам с усмивка.
Усещам присъствието му, чувствам как изхвърча от колата си, блъсва входната врата и хуква през лабиринта от мебели в коридора. Чувам как предупреждава Майлс да остане отвън и да не се намесва. След миг го виждам до себе си, а Майлс наднича през вратата, след като е пренебрегнал съвета на приятеля си.
— Я-я, и Деймън си е довел подкрепление! Ама че сценка!
Обръщам се към Майлс и забелязвам, че аурата му потъмнява, раменете му увисват. Явно съжалява, задето пренебрегна предупреждението на Деймън. Видът на бившата му най-добра приятелка е не просто стряскащ, а направо страховит.
Хевън отвръща свирепо на съжалителния му поглед, в очите й лумват пламъци:
— Избрал си грешната страна, Майлс! Какъв предател се оказа!
Той я поглежда решително — дори да е уплашен, с нищо не го показва. Вместо това изправя гръб, изпъва раменете си и прокарва пръсти през лъскавата си тъмна коса с думите:
— Не съм избирал страна, Хевън. Може и да не съм съгласен с действията ти напоследък и вярно, че се поотдръпнах от теб, но не съм преставал да гледам на теб като на приятел. Изтърпях всичките ти роли: балерина, мадама в дизайнерски дрехи, готическия ти период, емо, а сега и ужасяваща безсмъртна вещица. — Свива спокойно рамене, а аз забелязвам, че аурата му е възвърнала яркостта и силата си. — И знаеш ли какво? Няма да мръдна от тук. Първо, защото не желая да се отказвам от приятелството ни, и второ, твърде много искам да разбера каква роля ще избереш след тази.
Лицето й се изкривява в презрителна гримаса и тя му отговаря с още по-дрезгав глас:
— Е, съжалявам, обаче следващ няма да има, Майлс. Независимо дали ти харесва или не, това беше. Приключих с промените. Виждаш пред себе си моята нова, подобрена и последна версия. Съвършената. В момента съм точно такава, каквато винаги съм искала да бъда.
Майлс поклаща тъжно глава:
— Силно се надявам да се откажеш. Само се погледни в огледалото.
Тя или не го чува, или се преструва, че думите му не я засягат. Вместо това се обръща към Деймън:
— И така, Деймън Аугусто Еспозито… — Усмихва се зловещо и червените й очи проблесват опасно.
Обръща се към него с името, дадено му преди векове, по времето, когато родителите му били убити и той бил изпратен в сиропиталището, където живял до избухването на Черната смърт. За да се спаси от чумата, използвал формулата на баща си и направил еликсир на безсмъртието. Това име не е използвал поне от няколко века и ми отнема известно време, докато разбера, че е неговото.
— Знам всичко за теб — продължава тя все така злостно. — Не знам дали Евър ти е споменала, но Роман си е водил дневници, при това много подробни. А ти… да кажем, че си бил много, много лошо момче. Нали разбираш за какво говоря?
Деймън се старае изражението на лицето му да не разкрива емоциите му. След това се опитва да отклони вниманието й:
— Донесох ти още еликсир. Оставих го в един кашон пред вратата. Мога да ти набавя още много, колкото поискаш. Защо не дойдеш с мен да погледнеш? Можеш дори да го пробваш, ако имаш желание.
— А защо не ми спестиш разхождането и направо не ми го донесеш?
Тя започва да пърха с мигли, както правеше някога и пробва старата си, чаровна и секси усмивка. Само че в момента е толкова различна от някогашната Хевън, че ефектът е плашещ. Прилича на откачалка.
— Може и да не си забелязал, но имам малко работа тук. С Евър тъкмо уточнявахме подробностите по сделката, която сключихме, макар че тя явно ми няма особено доверие, щом те е повикала. Което е доста смешно, не мислиш ли? Като се има предвид, че именно тя ме направи такава, каквато съм… и фактът, че няма причини да вярва и на теб, съдейки по дневниците на Роман.
— Стига с тия дневници! — прекъсвам я аз рязко, уморена от приказките й. — Зная всичко, Хевън. Вече няма нищо, с което да можеш да ни заплашваш, няма нищо за разкриване. Затова защо просто не…
— Сигурна ли си? — Очите й се стрелкат ту към него, ту към мен, сякаш знае нещо, което ми е неизвестно, и няма търпение да ми го съобщи. — Знаеш ли за миналото му с Дрина? И за това, че е инсценирал смъртта си в ужасен пожар? За малката робиня, която откраднал от семейството й? Известно ли ти е всичко това? — При тези думи насочва погледа си към Джуд, който обаче също запазва спокойствие и не разкрива нищо.