— А после?
— После ще уведомя Защитниците.
— След което твоята работа няма да бъде нужна повече на никого?
— Сигурно — казах аз.
— А защо вие сте цял съюз? Защо не един специализиран център, където да се извършва Наблюдението? За какво е нужна мрежата от странстващи Наблюдатели, безкрайно търсещи някого?
— Повече са векторите за детекция — казах аз, — по-голяма е вероятността за ранно откриване на нашествието.
— Тогава отделният Наблюдател може старателно да си прави Наблюденията и нищо да не забележи, ако окупаторите са съвсем наблизо.
— Така можеше и да бъде. Затова ние използваме голямо количество Наблюдатели.
— Аз пък мисля, че вие довеждате нещата до крайност — засмя се Хормон. — Ти действително ли вярваш в нападението?
— Да — казах твърдо. — Иначе животът ми щеше да е минал напразно.
— А защо е нужна Земята на хората от звездите? Какво толкова има тук, освен развалини от древни империи? Какво ще правят те със западналия Рам? С Парриш? С Корсалем? Прогнили градове! Полуоткачени принцове! Слушай, Наблюдателю, признай си: нападението е мит и три пъти дневно ти извършваш абсолютно безсмислени движения, нали?
— Моят занаят, моята наука е да Наблюдавам. Твоят — да се подиграващ. Всеки със способностите си, Хормоне!
— Е, извинявай — каза той с ужасяваща насмешка. — Ти върви и Наблюдавай!
— Отивам.
Побеснял, аз се обърнах към инструментите си, като бях решил да игнорирам каквато и да е негова намеса, колкото и жестоко да беше това. Звездите ме гледаха; аз се взирах в сияещите съзвездия и мозъкът ми автоматично регистрираше многобройни светове. Ще Наблюдаваме, мислех си аз. Ще бодърстваме, въпреки шегобийците.
Изпаднах в транс.
Вкопчих се в ръчките и позволих на стремителния енергиен поток да протича през мен. Позволих мозъкът ми да обхване цялата вселена и започнах да търся прояви на враждебност. Какъв екстаз! Какво невъобразимо наслаждение! Аз, който никога не бях напускал своята малка планета, се скитах по черните пространства на вселената, носейки се от една пламтяща звезда към друга, виждах планети, които се въртяха като пумпали. Лица се обръщаха към мен, когато аз прелитах край тях. Лице без очи и с множество очи, цялата достъпна за мен и населена с много раси галактика. Търсех и най-малкото съсредоточаване на вражеска сила. Изследвах подземни шахти и военни укрепления. Аз търсех, както търсех четири пъти дневно в течение на целия си дълъг живот, обещаните ни окупатори, завоеватели, които са предопределени на стари години да завладеят нашия доста изнемощял свят.
Не намерих нищо, но когато излязох, от състоянието на транс, потен и изтощен, видях Евлуела.
Тя се спусна като перо на райска птица. Хормон я извика и тя изтича при него, боса, с потрепкващи малки гърди, и той разтвори силни ръце срещу нейната крехкост, и те се прегърнаха, не страстно, но радостно. Когато той я пусна, тя се обърна към мен.
— Рам — възкликна тя. — РАМ!
— Ти видя ли го?
— Целия. Хиляди хора! Огньове! Булевардите! Пазара! Развалините от минали цикли! Ех, Наблюдателю, колко е прекрасен Рам!
— Тогава полетът ти е бил сполучлив — казах аз.
— Чудо!
— Утре тръгваме на път и ще спрем в Рам.
— Не, Наблюдателю, тази вечер, сега! — Тя беше като вироглаво момиченце, лицето й светеше от възбуда. — Останало ни е съвсем малко! Погледни, то е съвсем близо!
— За нас е по-добре най-напред да си отпочинем — казах аз. — Нали не искаме да се явим в Рам уморени?
— Ние ще можем да си отпочинем, когато отидем там — възрази Евлуела. — Хайде! Събирай всички неща! Ти си направи вече Наблюдението, нали?
— Да, да.
— Тогава да вървим! В Рам! В Рам!
Огледах се към Хормон, търсейки подкрепа. Нощта беше вече настъпила: дойде време да се разположим на лагер, за да поспим малко.
Този път Хормон се присъедини към мен. Той каза на момичето:
— Всички се нуждаем от почивка. Ще тръгнем на разсъмване.
Евлуела се нацупи. Сега тя приличаше на дете повече от всеки друг път: Крилете й спаднаха: неоформеното й тяло клюмна. Тя сгъна обидено крилете си, които се превърнаха в две възвишения на гърба й с размер на юмрук, събра разхвърляните на пътя дрехи. Докато се разполагахме на бивак, тя се обличаше. Аз разделих хапчетата за храна; вмъкнахме се в спалните чували; заспах трудно и сънувах Евлуела, която изпъкваше на огнения фон на разпадащата се на късчета Луна, и летящия до нея Хормон. Два часа преди разсъмване аз се събудих и извърших първото за новия ден Наблюдение, докато те още спяха. После ги накарах да станат и ние се насочихме право към приказния свят на Империята, тръгнахме право за Рам.