Трета глава
Утринната светлина беше ярка и рязка, като че ли вървяхме в един млад, току-що създаден свят. Пътят беше съвсем безлюден. В последно време хората много-много не пътешестват, само ако не са Пешеходци по обичай и професия, като мен например.
Само от време на време давахме път на задминаващата ни колесница на някой от членовете на съюза на Магистрите, теглена от дузина равнодушни животни-нютери, впрегнати в три-четири редици. Четири такива екипажа ни задминаха в първите два часа на новия ден. Всеки от тях, беше старателно заперден и затворен, за да скрива гордите черти на Магистъра от погледите на простолюдието като нас. Край нас профучаха още няколко екипажа на колела, с нещо натоварени догоре, и над главите ни прелетяха група флотери. Общо взето, пътят бе свободен.
В околностите на Рам се виждаха многобройни следи от миналото: самотно стърчащи колони, остатъци от акведукти, които не пренасяха нищо и не водеха за никъде, портали от изчезнали храмове. Това беше най-древният Рам, но тук имаше и следи от по-късни цикли: селски колиби, куполи на помпени станции, празни жилищни кули. Понякога срещахме обгорял корпус на някой древен летателен апарат. Хормон изследваше всичко това, понякога подбираше мостри. Евлуела гледаше с широко отворени очи, без да казва нищо. Ние вървяхме и вървяхме, докато не се изправиха пред нас градските стени.
Те бяха построени от сини лъскави камъни и осем пъти надвишаваха човешки бой. Пътят ни водеше под арка с издадена напред козирка. Портите бяха отворени. Когато дойдохме по-близо до тях, насреща ни излезе фигура с качулка и маска. Човек с необикновена височина, облечен с тъмните дрехи на съюза на Пилигримите. Никой не може да се приближава до Пилигрима по собствено желание, но трябва да внимава, ако той му кимне. Пилигримът кимна.
Той произнесе през металната решетка на устата:
— Откъде?
— От юг. Малко живях в Егапт, след това се преместих в Талия по Земния Мост — отговорих аз.
— А сега накъде?
— В Рам, не задълго.
— Как върви Наблюдението?
— Както обикновено.
— Имаш ли къде да отседнеш в Рам? — попита Пилигримът.
Поклатих глава.
— Надяваме се на благоволението на Волята.
— Волята не винаги е добра — каза Пилигримът с отсъстващ тон. — В Рам няма голяма нужда от Наблюдатели. Защо идваш с Въздухоплавателната?
— За компания. И защото тя е млада и се нуждае от защита.
— А кой е онзи, другият?
— Той е необвързан, Мутант.
— Това виждам и аз. Но защо той е с теб?
— Той е силен, а аз съм стар и затова ние пътешестваме заедно. Накъде си тръгнал, Пилигриме?
— В Йорсалем. Има ли друг път за Пилигрима?
Аз вдигнах рамене.
Пилигримът каза:
— Защо не дойдеш с мен в Йорсалем?
— Моят път води на север, а Йорсалем е на юг, до Егапт.
— Ти си бил в Егапт и не си посетил Йорсалем? — попита той смаяно.
— Да. Просто нямах време да отида в Йорсалем.
— Хайде да вървим сега. Ние ще тръгнем по този път заедно, Наблюдателю, и ще говорим за времена древни и времена бъдещи, и аз ще ти помагам в твоето Наблюдение, а ти ще ми помагаш в моето общуване с Волята. Съгласен ли си?
Това беше изкушение. Пред Очите ми пламна видението на Златния Йорсалем, неговите свещени постройки и гробници, местата за възраждане, където старите ставаха млади, неговите шпили, молитвените домове. И въпреки че бях човек, който си върви по пътя, за миг ми се прииска да се обърна назад и да тръгна с Пилигрима за Йорсалем.
Започнах да се колебая.
— Но моите приятели…
— Остави ги. На мен ми е забранено да странствам с необвързани и съвсем не ми се иска да пътувам с жена. Ние с теб, Наблюдателю, заедно ще отидем в Йорсалем.
Евлуела, която стоеше отстрани и се мръщеше в продължение на целия този разговор, ме погледна с поглед, изпълнен със страх.
— Аз няма да ги изоставя — казах.
— Тогава ще тръгна за Йорсалем сам — каза Пилигримът. От одеждите му се показа ръка с дълги, бели, прилепени един до друг пръсти. Докоснах се почтително до крайчетата им и Пилигримът каза:
— Нека бди над теб милостта на Волята, приятелю Наблюдател! И когато бъдеш в Йорсалем, намери ме!
Той си тръгна, без да произнесе повече нито дума.
Хормон каза:
— Нали на теб ти се искаше да тръгнеш с него? Искаше ли?
— Мислех за това.
— Какво толкова ще намериш в Йорсалем, което да го няма тук? Онзи е свещен град. И този също. Тук ще можеш да си отпочинеш. Не ми изглежда да си готов сега за дълго пътешествие.
— Може би ти си прав — съгласих се аз и като събрах последните си сили, с широка крачка се приближих към портите на Рам.