Назовах пред мозъка своя съюз и попитах за координатите на нашия хотел. Отговор получихме веднага и продължихме по-нататък: Евлуела от едната страна, Хормон от другата, а аз, както винаги, карах количката, върху която бяха разположени моите инструменти.
Градът гъмжеше от хора. Нито в Егапт, нито в което и да било друго място по време на северните ми странствания не ми се беше случвало да видя такива тълпи. Улиците бяха пълни с Пилигрими — тайнствени, криещи лицата си под маски. Блъскаха ги загрижени Летописци и мрачни търговци. И тук-там се мяркаха Магистри. Евлуела видя вече няколко Въздухоплаватели, но догмите на нейния съюз не й позволяваха да ги приветства, докато не премине през ритуалното пречистване. Мъчно ми е да кажа, че аз срещнах много Наблюдатели и всички те ме гледаха с неудоволствие и недружелюбно. Забелязах още множество Защитници и значително количество членове на малки съюзи: Раздавачи, Слуги, Производители, Писари, Свързочници и Транспортьори и, разбира се, безбройно множество нютери, които мълчаливо и смирено си вършеха работата, както и група извънземни с всевъзможен вид, бродещи по улиците. Болшинството от тях, вероятно, бяха туристи, някои бяха долетели по работа, която имаха с мрачните, разяждани от болести земни жители. Забелязах много Мутанти, които внимателно се промъкваха през тълпата, но никой от тях не изглеждаше толкова гордо, както вървящият до нас Хормон. Сред себеподобните си той беше просто уникален, всички останали — петнисти, пъстри и изкривени, с недостатъчно или излишни крайници, деформирани по хиляди начини, бяха нащрек, гледаха накриво, същества, които удряха токове и се кланяха, шепнеха, подмилкваха се; това бяха притежатели на празни кесии и изсъхнали мозъци, търговци на печал и прекупвачи на надежда; никой от тях не се държеше с подобно достойнство, даже и да се смяташе за човек.
Указанията на мозъка бяха точни. Ние стигнахме до хотела на Наблюдателите за по-малко от един час. Аз оставих Евлуела и Хормон на улицата и сам вкарах количката в двора.
Във фоайето се шляеха около дузина членове на моя съюз. Приветствах ги с нашия обичаен поздрав и те лениво ми отвърнаха. И това са онези, върху които се гради безопасността на Земята! Зяпльовци и лигльовци!
— Къде мога да се запиша? — попитах аз.
— Ти нов ли си? Откъде си?
— За последен път се регистрирах в Егапт.
— Там да си беше и останал. Тук няма нужда от Наблюдатели.
— Къде мога да се регистрирам?
Едно самодоволно момче ми посочи екрана в ъгъла. Приближих се до него, сложих отгоре пръсти, изчаках въпроса и си казах името, което Наблюдателят има право да каже само вътре в Хотела. Екранът светна и един човек с изпъкнали очи, с емблемата на Наблюдателите върху дясната, а не на лявата буза, което свидетелстваше за високото му положение в съюза, ми повтори името и каза:
— Трябваше да проучиш всичко по-добре, преди да тръгнеш за Рам. Хотелът е препълнен.
— Аз търся подслон и работа.
— Човек с твоето чувство за хумор трябва да членува в съюза на Клоуните — каза той.
— Аз не виждам нищо смешно в това.
— Според правилата, които приехме с болшинство гласове на последната ни сесия, хотелът не е длъжен да приема нови наематели, ако няма такава възможност. Много ти здраве, приятел!
Бях зашеметен.
— Нищо не ми е известно за такова ограничение! Това е невъзможно! Съюзът да изхвърля свой член от собствения си хотел… когато той се явява с подбити крака, едва жив от умора, човек на моите години, дошъл от Егапт по Земния мост, гладен, чужд в този град…
— Защо не се свърза най-напред с нас?
— Не ми и мина през ум, че това е необходимо.
— Нови ограничения…
— Нима Волята може да допусне такива ограничения? — развиках се аз. — Аз си търся правата! Да изхвърлите на улицата онзи, който е Наблюдавал още преди Вие да сте били родени…
— По-полека, братче, по-полека.
— Но сигурно имате някой ъгъл, където мога да заспя…, и огризки, за да ме нахраните…
Гласът ми от заплашителен стана умоляващ и неговото лице омекна, от равнодушно стана съчувствено.
— Ние нямаме места, нямаме храна. Сега настъпиха тежки времена за нашия съюз, сам знаеш. Говори се, че напълно ще ни разпуснат, като безполезен лукс, като дупка в джоба на Волята. Ние сме с много ограничени възможности. В Рам постоянно прииждат Наблюдатели и сега порционът ни е много оскъден, а ако те пуснем, дажбата ни ще стане още по-оскъдна.