Тя отблъсна стола си от пулта като насън. Само трябва да се изправя, каза си. Да стигна до колата и да се прибера. Съвсем просто. Правеше го всеки ден. Ала сега продължаваше да седи, уплашена, че краката й ще се подгънат.
Джексън отвори вратата, но остана колебливо на мястото си. Носеше бейзболна шапка, която да прикрива зарастващите места, останали след операцията за присаждане на коса.
— Здрасти, Сила. — Той погледна от нея към Бойд, а след това — отново към нея. — Тежка нощ ли беше?
Тя се стегна и си наложи да се усмихне небрежно.
— Имала съм и по-добри. — Напрегна всяко мускулче в тялото си и се изправи. — Загряла съм ги добре, Джексън. Готови са да те посрещнат.
— Спокойна нощ, дечко!
— Благодаря.
Бученето в ушите й се усилваше, докато отиваше от пулта към закачалката, за да си вземе палтото. Коридорите бяха тъмни, само на места се процеждаха отблясъци от охранителните датчици. Дезориентирана от мрака, Сила премигна. Дори не забеляза кога Бойд пое ръката й и я изведе навън.
Студеният въздух я разбуди. Пое жадно и дълбоко, после издиша тънки вълма бяла пара.
— Колата ми е там — каза тя, когато той понечи да я поведе към другия край на паркинга.
— Не си в състояние да караш.
— Нищо ми няма.
— Чудесно! Тогава отиваме да потанцуваме.
— Виж…
— Не, ти виж! — Бойд бе ядосан, бесен. До този момент не го бе осъзнал. Сила трепереше и беше пребледняла, въпреки режещо студения вятър. Оказа се, че бе съвсем различно да слушаш записите на гласа от действителното обаждане, особено докато я наблюдаваше как пребледнява, а страхът вледенява погледа й. Не бе успял да направи нищо, за да предотврати случилото се. — Я се виж, О’Роарк, няма да те пусна да седнеш зад волана. — Той спря до колата си и отвори вратата. — Качвай се. Ще те закарам до вас.
Тя отметна косата от очите си.
— Да служа и да браня, така ли?
— Точно така. Качвай се, преди да съм те арестувал за скитничество.
Чувстваше краката си като желе и затова предпочете да не му противоречи. Искаше й се да заспи сама в някоя малка тиха стая. Идваше й да изпищи. Не, още по-зле, изпитваше желание да заплаче. Вместо това, щом Бойд седна зад волана, Сила се нахвърли върху него.
— Знаеш ли какво мразя повече от ченгетата?
Той запали колата.
— Сигурно и без да се опитвам да позная ще ми кажеш.
— Мъжете, които командват жените само защото са мъже. И това съвсем не е някакъв недостатък, а си е глупост. Май вече ви се натрупаха две черни точки, господин полицай.
Бойд се извърна към нея и се надвеси така, че тя се дръпна назад на седалката. Изпита задоволство, щом видя как очите й разширяват от изненада, а устните й се разтвориха в готовност възрази. Задоволството му щеше да е още по-голямо, ако се поддал на импулса си да покрие тази инатлива нахална уста с своята. Знаеше много добре, че вкусът й щеше да бъде що като изречените думи — горещ, сексапилен, опасен. Вместо това се пресегна, дръпна предпазния й колан и го закопча.
Сила изпусна шумно сдържания дъх, когато той отново стисна волана. Нощта бе тежка, напомни си тя. Напрегнато разтърсваща и страшна. При никакви други обстоятелства не би се оставила да седи като глупачка, сплашена от този съвременен каубой.
Ръцете й отново трепереха, нямаше значение защо, лошото бе, че проявяваше слабост.
— Стилът ти не ми допада, готин.
— Не е и нужно. — Сила започваше да му влиза под кожата, осъзна Бойд, докато изкарваше колата от паркинга. Това винаги се оказваше грешка. — Просто прави, каквото ти се казва, и всичко ще е наред.
— Нямам намерение да правя, каквото ми се казва — сопна му се тя. — И нямам нужда някакво си некадърно ченге с комплекс да се прави на Джон Уейн да ми нарежда. Марк ви повика. Не аз. Нямам нужда от теб, не те искам.
— Много лошо.
— Ако си въобразяваш, че ще рухна просто защото някакъв перко ме обижда и заплашва, не си познал.
— Не съм си и помислял, че ще рухнеш, О’Роарк, както и ако рухнеш, не очаквай от мен да тръгна да те подкрепям.
— Чудесно. И сама мога да се справя с оня, а ако тебе много те кефят подобни гадории… — Сила спря, ужасена от собствените си думи. Вдигна ръце, скри лицето си и пое дълбоко дъх. — Извинявай.
— За какво?
— Изкарах си го на теб. — Тя отпусна ръце в скута си и се загледа в пръстите си. — Би ли спрял за минутка… — Без да продума, той отби до тротоара и спря. — Искам да се успокоя, преди да се прибера. — Твърдо решена да се успокои, Сила отпусна главата си назад и очите й се затвориха. — Не искам да притеснявам сестра ми.