— Дори и не си го помисляй — изръмжа Сила.
— Какво? — попита той, но широката му усмивка го издаде. Не беше по силите на един детектив да накара една кокошка да не бди над пиленцето си. — Сестра ти, Дебора се казва, нали? Голяма работа е.
— Много си стар за нея.
— Сериозно?
Сила си взе цигара и отново се отпусна на страничната облегалка на стола.
— Така или иначе, двамата с детектив Грейсън сте си лика-прилика.
— Тия ли? — Широката му усмивка отново се появи. През повечето време дори не се сещаше, че партньорът му е жена. — Да, голям съм късметлия.
Сила стисна зъби. Мразеше, когато друга жена я караше да се чувства несигурна, а Алтия Грейсън имаше невероятно присъствие и бе изключителен професионалист. Сила дори беше готова да преглътне факта, че другата жена бе зашеметяващо красива. Всичко у нея бе толкова съвършено.
Бойд се изправи и взе незапалената цигара от ръката й.
— Ревнуваш ли?
— Мечтай си, готин.
— И до мечтите ми ще стигнем по-късно. — Той повдигна брадичката й с крайчеца на пръста си. — Държиш ли се?
— Добре съм. — Искаше й се да стане, ала имаше чувството, че Бойд няма да й направи място, когато се изправи. Ако пък се изправеше, щеше да е много по-лесно да отпусне глава на рамото му и да се почувства спокойна. Но отговорностите и задълженията си оставаха. А също и гордостта й. — Не искам Деб да се замесва във всичко това. Тя е сама тук нощем, докато аз съм на работа.
— Мога да уредя една патрулка да дежури отвън.
Сила кимна с благодарност.
— Не ми е приятно, че някъде съм направила грешка, която може да се окаже заплаха за нея. Тя не го заслужава.
Бойд не устоя и постави ръка на бузата й.
— Нито пък ти.
Беше минало много време, откакто някой я бе докосвал за последен път, дори и така неангажиращо. Сила сви рамене.
— За това все още не съм мислила — въздъхна тихо тя и си пожела да може да затвори очи и да извърне лице към тази силна нежна ръка. — Трябва да се приготвям за радиото.
— Защо не си останеш тук тази вечер?
— И той да си помисли, че ме е уплашил? — скочи Сила. — Няма начин!
— Дори и жената-чудо понякога си почива.
Тя поклати глава. Беше права, че Бойд няма да се отдръпне и да й направи място. Пътищата й за бягство бяха напълно отрязани от едната страна от един стол, а от другата — от него. Усети напрежението й отново да се надига. Гордостта я накара да не свежда очи. А той чакаше, мътните го взели. И само ако беше сляп или много тъп, нямаше да разбере, че докосването им, допирът с него я караше да тръпне.
— Притискаш ме, Флечър.
След секунда, след една-единствена секунда, той щеше да се поддаде на импулса и да я привлече към себе си. Тогава щеше да разбере колко близо до действителността са били мечтите му.
— Все още не съм започнал да те притискам, О’Роарк.
Очите й станаха студени.
— Вече получих достатъчно заплахи за един ден. Благодаря, ала стига.
Прииска му се да я удуши заради тези думи. Бавно, без да сваля очи от нея, Бойд пъхна палци в джобовете си.
— Това изобщо не беше заплаха, бебчо. Споделих с теб един факт.
Дебора прецени, че бе подслушвала достатъчно дълго и леко се покашля.
— Кафето ви, детектив Флечър… — Тя му подаде димящата чаша. — Тия каза, че го пиете черно, с две лъжички захар.
— Благодаря.
— Ще съм оттатък — каза Дебора предизвикателно, почти сигурна, че сестра й ще започне да спори. — След около час ще дойдат да монтират подслушвателното устройство на телефона. — Тя сложи ръце на раменете на Сила и я целуна по двете бузи. — Не съм изпуснала нито една лекция, Саймън.
— Саймън ли? — учуди се Бойд.
— Легре — отвърна със смях Дебора и отново целуна Сила. — Тази жена е истински надзирател на керван роби.
— Какви ги приказваш? — дръпна се Сила, за да си вземе чантата. — Трябва да наваксваш по американска история. И да си помислиш все така ли ще я караш по политически науки, да не говорим пък, че нищо не знаеш по психология — нареждаше тя, докато вадеше палтото си от дрешника. — И между другото, подът на кухнята трябва да се лъсне. Сигурна съм, че някъде имах една неизползвана четка за зъби. Ще ти свърши работа за пода. И да нацепиш още дърва!
Дебора се разсмя.
— Я се разкарай!
Сила се усмихна и посегна към дръжката на вратата.
Ръката й попадна върху тази на Бойд. Тя се отдръпна, преди да разбере какво става.
— Ти пък къде тръгна?
— С теб — намигна той на Дебора, докато побутваше Сила навън.
— Това е пълен абсурд — възмути се Сила, докато влизаше в сградата на радиото.
— Кое по-точно?
— Наистина не разбирам защо по време на смените ми трябва да има ченге?