Выбрать главу

Свали палтото си в движение. Размахва го като плащ на тореадор, помисли си Бойд. Все още намусена, тя отвори вратата на малкия склад, но почти веднага изпищя и се дръпна назад, налитайки върху Бойд, който се бе протегнал да задържи вратата.

— Господи, Били, изкара ми акъла.

— Извинявай — усмихна се гузно посивелият домакин с тънки като пръчки ръце. — Свърши ми спрея за прозорците — обясни той и показа празната опаковка.

— Няма нищо. Малко съм нервна.

— Чух какво става.

Домакинът пъхна новия спрей в колана си и вдигна кофата и парцала.

— Не се притеснявай, Сила. Ще бъда тук до полунощ.

— Благодаря. Ще слушаш ли предаването тази вечер?

— Няма да го пропусна — отвърна той и се отдалечи с леко накуцване на левия крак.

Сила влезе в склада и видя неизползвана бутилка спрей за стъкла. Извади банкнота от пет долара от чантата си и я пъхна в купчина парцали.

— Това пък защо го направи?

— Бил е във Виетнам — отвърна простичко тя и затвори вратата.

Бойд не отговори. Добре разбираше, че бе ядосана, защото я бе видял. Ето че откриваше още едно противоречие.

За да се подготви за смяната си, Сила влезе в малка приемна, където бе дневника с плана на предаването й. Там добавяше и премахваше идеи, когато решеше. Още преди месеци програмният директор бе престанал да й се кара за този ужасен навик. Сила предпочиташе нощната смяна и заради свободата, която й даваше.

— Тази нова група — измърмори тя.

— Какво? — Бойд се пресегна към една поничка със захарна глазура.

— Тази нова група, Стадс — почука Сила с молива по масата. — Еднодневки. Не си струва да ги пускам.

— Тогава защо ги пускаш?

— Трябва да им се даде шанс. — Погълната от работата си, тя отхапа без дори да се замисля от поничката, която Бойд поднесе към устата й. — След шест месеца никой няма да ги помни.

— Така е при рокендрола.

— Не е. Бийтълс, Бъди Холи, Чък Бери, Спрингстийн, Елвис — те са рокендрола.

Той се отпусна назад, загледан в нея.

— Някога слушаш ли нещо друго?

Сила се усмихна широко и облиза захарта, полепнала по горната й устна.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че има други?

— Винаги ли си такава непреклонна?

— Да. — Тя извади някаква връзка от джоба си. С няколко странни завъртания на китката, косата й бе вързана. — А ти каква музика харесваш?

— Бийтълс, Бъди Холи, Чък…

— Е, не си съвсем безнадежден случай — прекъсна го Сила.

— Моцарт, Лина Хорн, Божоле, Джоун Джет, Ела Фицджералд, Би Би Кинг…

Тя повдигна вежди.

— Леле, колко много знаем.

— И се интересуваме.

Сила се отпусна назад за момент.

— Наистина ме изненадваш, Флечър. Бях те взела за един от онези мъже, които свалят и бягат, пият и те зарязват без да им мигне окото.

— За музиката ли говориш, или в личните отношения?

— И за двете. — Тя погледна часовника. — Време е за шоуто.

Щурия Боб Уилямс, който водеше предаването от шест до десет, тъкмо привършваше. Беше нисък, подпухнал мъж на средна възраст с глас на двадесетгодишен жребец. Поздрави Сила с кратко махване на ръката, когато тя започна да подрежда нужните албуми.

— А-ха, дългокраката кобилка вече е тук. — Натисна едно от копчетата и се чу ускореното туптене на сърце. — Всички от царството на радио КИП, трябва да сте нащрек! Вашата среднощна звезда е вече на хоризонта. Оставям ви да се понесете на колелото на миналото. — Той включи музика. — „Хонки тонк умън“. — Завъртя се на стола и протегна крака, за да раздвижи невидимите си мускули. — Сладурче, как си?

— Добре — отвърна Сила и нагласи първата плоча.

— Четох вестника.

— Нищо особено, Боб.

— Ей, нали сме едно голямо семейство — стисна я лекичко за рамото той. — Няма да те изоставим.

— Благодаря.

— Вие ченгето ли сте? — обърна се Боб към Бойд.

— Точно така.

— Да го пипнете оня. На всички ни треперят гащите. — Той отново стисна рамото на Сила. — Ако имаш нужда от нещо, веднага да ми кажеш!

— Добре. Благодаря ти.

Не й се говореше за това, не можеше да си позволи да мисли за заплахите тридесет секунди преди да влезе в ефир. Седна удобно, нагласи микрофона, пое си дълбоко дъх няколко пъти, направи две-три проби на гласа си и включи микрофона.

— И така, Денвър, с всички вас е Сила О’Роарк и вие слушате КИП, радиостанция номер едно. Ще бъда с вас от десет до два сутринта. Започваме с награда от сто и девет долара. Очаква ви нашата загадка. Ако успеете да ми кажете заглавието, изпълнителят и годината, печелите! Очаквам ви на телефон 555–5447. Останете с нас, скоро ще разтърсим земята.

Музиката започна и тя се отпусна с удоволствие. Отново контролираше нещата.