— Елтън Джон — чу Сила гласа на Бойд зад себе си. — „Хонки Кет“. Хиляда деветстотин седемдесет и… втора.
Тя завъртя стола към него. Изглежда прекалено доволен от себе си, помисли си Сила. Тази крива усмивка на лицето му, ръцете, пъхнати небрежно в джобовете. Как бе възможно да е толкова привлекателен, това просто не беше честно.
— Брей-й-й, учудваш ме, готин. Подсети ме да те запиша за безплатна тениска.
— Предпочитам вечеря.
— И аз предпочитам порше, ала както виждаш… Ей! — възкликна тя, когато той хвана ръката й.
— Гризала си си ноктите. — Бойд прокара палеца си по кокалчетата й, като наблюдаваше промяната в очите й. — Още един лош навик.
— Имам и много други.
— Това е добре. — Вместо да си седне в ъгъла, той се отпусна до нея. — Нямах време да си взема книга — обясни кратко. — Може ли да те погледам как работиш?
— Може ли да не… — Сила изруга, след което натисна някакво копче на телефона. Заради него за малко да изпусне обаждането. — Тук е радио КИП. Можете ли да ми кажете името на песента загадка?
Печелившият беше едва пети. Опитваше се да не забелязва Бойд. Докато записваше името и адреса на победителя, пусна реклама.
Като че ли не й стигаше всичко, което й се струпа на главата. Как да се съсредоточи над предаването, след като той буквално й дишаше във врата? Беше толкова близо, че спокойно усещаше миризмата му. Не използваше афтършейв, само някакъв сапун, който в първия момент й напомняше за дъха на планините, а в следващия я караше да си представя тихи интимни вечери.
Не се интересуваше нито от едното, нито от другото. Единственото й желание бе тази криза да отшуми и животът й да потече както обикновено. Привлекателните мъже идват и си отиват. Знаеше това много добре. Оставаше само успехът, и то само ако си готов да се бориш за него.
Тя се размърда на стола и се протегна за нова плоча. Бедрата им се допряха. Неговото беше дълго и стегнато. Твърдо решена да не се отдръпва, Сила се извърна и го погледна в очите. Бяха на сантиметри един от друг, всеки отправил своето предизвикателство. Не отмести поглед дори когато очите му се плъзнаха към устните й. Почти веднага отново срещнаха нейните, искрящи от желание. В ушите й туптеше ритъмът на музиката от слушалките. Беше ги оставила нарочно, за да не се налага да разговаря с него. Пееха за горещи нощи и неугасващо желание.
Тя се отдръпна внимателно. Когато заговори в микрофона, гласът й бе станал още по-дрезгав.
Бойд се изправи. Разбра, че това бе единственото му спасение. Искаше само да я подразни, да откъсне мислите й от неизбежното телефонно обаждане, което я очакваше преди края на смяната. Искаше да не мисли за натрапника, а да насочи вниманието си към него. Нямаше намерение да отрича, че му се искаше да мисли за него. Но не си беше представял, че когато това се случи, стомахът му ще се свие на възел.
Сила излъчваше аромата на полунощ. Тайнствен и греховен. Гласът й бе като секса. Горещ и мамещ. Щом погледнеше очите й, ако наистина се вгледаше, виждаше неподправена невинност. Мъж, който не би полудял от тази комбинация, или не бе на себе си, или пък вече бе мъртъв.
Отдръпни се малко, каза си той, докато се измъкваше безшумно от студиото. Страшно професионално. Не беше от полза за никой от тях, ако се забъркаше с жената, която трябваше да пази.
Останала сама, Сила си наложи да се отпусне, мускул след мускул. Всичко се дължеше на опънатите й нерви. Това беше удобно обяснение. Реакцията й към Бойд бе просто едно отражение на напрежението, което се трупаше вече повече от седмица. А той се опитваше да я манипулира.
Тя издуха косата от очите си и пусна на слушателите два хита един след друг, а на себе си остави още няколко минути спокойствие.
Още не можеше да го разбере. Чете Стайнбек и познава Елтън Джон. Говори бавно и спокойно, ала мисли бързо. Носи скапани ботуши и сако за триста долара.
Всъщност какво значение има, запита се Сила и се опита да се настрои за следващите двадесет минути от предаването. Не се интересуваше от мъже. А този бе истински мъж. Това първо. Второ, никога нямаше да се забърка с ченге. Трето, всеки с очи на главата си ще забележи, че има връзка, интимна връзка с невероятно красивата си партньорка. А Сила никога не бе посягала към чужд мъж.
По тези три пункта направо излизаше от играта.
Тя затвори очи и се понесе с музиката. Това винаги й помагаше, успокояваше я, повдигаше й настроението или просто й напомняше каква бе щастливка. Не беше напориста и трудолюбива като Дебора. Нито пък притежаваше себеотдайността на родителите си. Образованието й бе малко повече от онова, което законът я задължаваше да има, а работеше точно това, за което бе мечтала.