— Аз… Ами… Аз… — Адамовата му ябълка подскочи, докато преглъщаше. — Марк ми каза, че няма проблем, ако искам да остана по време на предаването. — Той преглътна отново. — Мислех, че Сила ще иска кафе.
Бойд насочи палеца си към масата.
— Ще ти кажем. Можеш ли да й помогнеш до края на предаването?
— Нямам нужда от помощ — прозвуча леденостуденият, спокоен глас на Сила. — Чувствам се чудесно, Ник. Няма за какво да се безпокоиш. — Тя постави ръка на микрофона. — Тази песен бе за Чък от Лори, изпратена с много любов. — Сила погледна уверено Бойд преди отново да вдигне слушалката. — Радио КИП, вече сте в ефир.
Успя да издържи до края на предаването. Това беше най-важното. И нямаше да рухне, както предишния път. Сила бе доволна, че се държа. Само трябваше да си мисли, че всичко е наред.
Дори не се опита да възрази, когато Бойд седна зад волана на колата й. Това, че не й позволява да кара, бе последната й грижа.
— Ще дойда с теб — каза Бойд, след като паркира колата. Сила само сви рамене и се упъти към входа.
Като робот свали палтото и изрита обувките си. След това седна, без да промълви и дума, и запали цигара. Дебора спокойно спеше.
— Виж — започна тя, след като бе избистрила мислите си. — Наистина няма смисъл да се занимаваме с това. Мисля, че разбрах къде е проблемът.
— Сериозно? — отвърна той, без да сяда. Невероятното й спокойствие го притесняваше много повече, отколкото някой истеричен пристъп или проявите на гняв. — Тогава ми обясни и на мен.
— Очевидно онзи е направил грешка. Бърка ме с някоя друга. Просто трябва да му обясня.
— Просто да му обясниш — повтори Бойд. — И как смяташ да стане това?
— Следващия път, когато се обади, ще го накарам да ме изслуша. — Сила обхвана с длан рамото си и започна да го разтрива, сякаш бе измръзнало. — За Бога, Флечър, не съм убила никого.
— Значи смяташ да му го кажеш и той като един разумен човек ще ти поднесе извиненията си заради причиненото безпокойство.
Спокойствието й започваше да отстъпва.
— Ще го накарам да разбере.
— Сила, ти се опитваш да се убедиш, че става въпрос за разумен човек, а той не е.
— И какво, според теб, трябва да направя? — попита тя, а цигарата, която гасеше, се пречупи на две. — Разумен или не, трябва да го накарам да разбере, че е станала грешка. Никога не съм убивала човек — изсмя се Сила, докато сваляше лентичката, която придържаше косата й. — Никога не съм прелъстявала когото и да било.
— Я стига!
Гневът я накара да скочи от стола.
— Ти за каква ме вземаш? Да не си мислиш, че съм някоя черна вдовица, която подмамва мъжете, а щом приключи с тях, ги ликвидира? Я се стегни, Флечър. Аз съм само един глас, и то дяволски добър. Това е всичко.
— Ти си много повече от един глас, Сила. И двамата го знаем. — Той спря, като я изчака да го погледне отново. — Знае го и той.
Нещо у нея потръпна — отчасти страх, отчасти копнеж. Не искаше нито едното, нито другото.
— Може да съм всякаква, ала не съм прелъстителка. Всичко е една преструвка, роля и няма нищо общо с действителността. Бившият ми съпруг ще бъде първият, който ще потвърди, че дори нямам желание за секс.
Погледът на Бойд я прониза.
— Никога не си споменавала, че си била женена.
Нямаше и намерение да споменава, мислеше си Сила, докато се опитваше да среши с пръсти косата си.
— Това беше преди сто години. Какво значение има?
— Всичко има значение. Искам името и адреса му.
— Дори му нямам адреса. Не изкарахме женени и година. Та аз бях само на двадесет.
Тя започна да разтрива челото си.
— Кажи ми името му, Сила.
— Пол. Пол Ломъкс. Не съм го виждала от около осем години… Откакто се разведе с мен.
Тя се обърна към прозореца и след това отново към Бойд.
— Исках да кажа, че този тип е попаднал на погрешна честота. Набил си е в главата, че аз… Какво аз? Че използвам евтини номерца, за да омотая някакъв мъж и не го пускам.
— Очевидно е, че той мисли точно това.
— Значи мисли грешно. Аз не успях един-единствен мъж да направя щастлив, камо ли да прелъстя десетки други.
— Забележката беше глупава, дори и от твоите уста.
— Да не мислиш, че ми е много приятно да си призная, че всичко е една преструвка, че съм пълно дърво в леглото? — зсъска думите Сила, докато крачеше напред-назад. — Последният, с когото излизах, ми каза, че във вените ми има замръзнала вода, вместо кръв. И въпреки това не го убих. — Тя се поуспокои малко, дори се развесели. — Мислих, много мислих за всичко това.