— Аз пък мисля, че е крайно време да приемеш случая на сериозно. И е крайно време да започнеш и себе си да приемаш на сериозно.
— О, аз се приемам достатъчно несериозно.
— В професионално отношение, да — съгласи се той. — Знаеш много добре какво да направиш и как да го направиш. Аз лично… Ти си първата жена, която си признава по своя воля, че не може да накара един мъж да й свири по гайдата.
— Аз съм реалистка.
— Аз пък мисля, че си пъзла.
Брадичката й веднага се вдигна.
— Я се разкарай.
Той нямаше никакво намерение да отстъпва. Смяташе да й докаже нещо, да го докаже и на двамата.
— Мисля, че се страхуваш да допуснеш някой мъж до себе си, страхуваш се да откриеш какво има под повърхността. Може да откриеш, че там има нещо, което не си в състояние да контролираш.
— Няма нужда да ми ги приказваш тези неща. Просто разкарай онзи от мен.
Тя скочи и се опита да профучи покрай него, но Бойд я сграбчи за ръката.
— Какво ще кажеш да направим един експеримент.
— Какъв експеримент?
— Пробвай, О’Роарк, с мен. Няма да има никакъв проблем, тъй като едва ме изтрайваш. Това ще бъде само един опит — обясни той и хвана и другата й ръка. — При това без никакъв риск. — Бойд усети напиращия гняв в гърдите й. Това вече беше по-добре. Господ знае защо, но той бе ядосан не по-малко от нея. — Залагам пет към едно, че няма да изпитам нищо — каза Бойд и я привлече по-близо до себе си. — Искаш ли да ми докажеш, че греша?
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Двамата стояха един до друг. Сила бе повдигнала едната си ръка в несъзнателен опит да се защити и сега пръстите й лежаха на гърдите му. Под дланта си усещаше бавните ритмични удари на сърцето на Бойд. Опита се да насочи негодуванието си към този отмерен ритъм, докато собственото й сърце трескаво блъскаше в гърдите.
— Не е нужно да ти доказвам каквото и да било.
Той кимна. Беше му много по-лесно да се справя с гнева, скрит в очите й, отколкото със страха, който забеляза преди малко.
— Докажи го на себе си тогава — усмихна се нарочно Бойд, поднасяйки й примката. — Какво има, О’Роарк? Да не би да се уплаши от мен?
Беше натиснал точното копче. И двамата го разбраха веднага. За него нямаше значение, че ядът я бе тласнал напред. Важното бе, че тя направи първата крачка.
Сила отметна косата си назад и бавно, съвсем целенасочено плъзна ръка от гърдите му към рамото. Искаше да предизвика у него някаква реакция, искаше й се да го удуши. Той само повдигна едната си вежда, докато я наблюдаваше с тънка усмивка.
Значи иска му се да играе игрички, помисли си тя. Добре тогава, тя също е готова. Захвърлила здравия разум, Сила притисна устни към неговите.
Усети ги твърди и хладни. И напълно безучастни. С отворени очи го наблюдаваше как остава равнодушен, спокоен и, колкото и да й беше неприятно да го признае, личеше му, че се забавлява. Ръката й се сви в юмрук на рамото му и тя отдръпна глава назад.
— Сега доволен ли си?
— Как ли пък не! — Очите му си бяха останали спокойни. Това го постигаше благодарение на самоконтрола и волята си. Но ако бе докоснала мястото над сърцето му, щеше да усети трескавите удари. — Никак не се стараеш, О’Роарк. — Бойд плъзна ръка към бедрото й и я измести лекичко, така че да се отпусне на една страна. — Да не се опитваш да ме убедиш, че това е най-доброто, на което си способна?
Гняв и унижение я сграбчиха за гърлото. Готова да го наругае, тя привлече устните му към своите и вложи цялото си сърце и душа в целувката.
Устните му все още бяха твърди, ала не и хладни, нито пък безучастни. В миг изпита изкушението да прекрати всичко това. Но веднага след това желанието, отдавна забравеното желание, я понесе. Порой от копнежи, ураган от страст. Погълната от тях, Сила се напрегна до него и се остави на искрите и топлината, които преминаваха през нея и й напомняха какво е страст.
Всички други мисли и намерения изчезнаха. Усещаше високото му слабо тяло, притиснато в нейното, бавните нежни ласки на ръцете, които се плъзгаха по гърба и нагоре към косата й. По устните му вече нямаше спокойствие, те поемаха нейните безспир, докато кръвта забушува като ураган в главата й.
Той знаеше, че тя ще бъде като огън. Беше си мислил, че е подготвен за усещането. От първия ден, когато се запознаха, не спираше да си представя как усеща вкуса й. Представяше си как ще я притисне до себе си, чуваше въздишките й, улавяше мириса на кожата й, когато поемаше устните й.
Реалността се оказа много по-завладяваща от всичките му мечти и сънища.
Сила успя да разпали всяка малка искрица у него. Тя беше като жив динамит, като природна стихия, смъртоносна като тях. Нейният заряд и желание се възпламеняваха и преминаваха у него. Бойд остана без дъх, замаян, изпълнен с копнеж. Когато улови собствения си стон, изпълнен с омая, той я усети как се извива под силата на желанието, разгоряло се в сърцето й.