Сила потръпна и Бойд чу гласа й, нещо като протест, нещо като объркване, след което тя се опита да се измъкне.
Той бе вплел пръсти в косата й. Трябваше само да подръпне леко и главата й щеше да се отпусне назад, за да срещне замъгления й от преживяното поглед.
Бавно плъзна очи по лицето й. Тогава го видя, онзи съвсем естествен копнеж. Усмихна се, когато тръпнещите й устни се отвориха леко и усети накъсания й дъх.
— Още не съм свършил — уведоми я Бойд, а след това я привлече към себе си и отново плени устните й.
Сила имаше нужда от време, за да помисли, ала мислите й не успяваха да си проправят път през преплетените усещания. А те се бяха наслоили едно над друго, тънки, копринено нежни и сякаш я обгръщаха, замъгляваха разума й, притъпяваха волята. Преди да позволи на паниката да се промъкне, тя отново се устреми нагоре, притисна се към Бойд, отвори се за него, готова да иска и да настоява.
Той знаеше, че никога няма да се наслади напълно. Не можеше да изпита насита, докато устата й бе гореща и влажна, напъпила като цвят. Разбираше добре, че дори и да я държи в ръцете си, никога няма да я подчини. Не можеше да го стори, докато тялото й тръпнеше от една вълна, която двамата заедно бяха събудили за живот. Беше открил обещанията, които звучаха в гласа й и искряха в очите й.
Не успя да се сдържи и пъхна ръце под пуловера й, за да докосне топлата, сатенено гладка кожа. Бойд завладяваше, проучваше, покоряваше, докато болката се плъзна по цялото му тяло и се превърна в мъчение.
Прекалено бързо, отправи той предупреждение към себе си. Прекалено скоро. И за двамата. Притисна я към себе си, повдигна глава и я изчака да се съвземе.
Сила отвори очи с усилие и пред себе си видя лицето му. Пое си забързано въздух и се усети обгърната от неговия мирис. Все още зашеметена, тя притисна ръка към слепоочието си, а след това я отпусна.
— Аз… Аз искам да седна.
— И аз. — Бойд я хвана за ръка, поведе я към канапето и седна до нея.
Сила се опитваше да успокои дишането си, загледана в тъмния прозорец отпред. Може би като минеше достатъчно време, когато се отдалечеше достатъчно, щеше да успее да се убеди, че случилото се току-що не бе променило живота й.
— Беше глупаво.
— Беше толкова много неща — изтъкна той. — Само за глупаво не се бях сетил.
Тя отново си пое дълбоко въздух.
— Ти ме ядоса.
— Това не е много трудно.
— Слушай, Бойд…
— Значи можеш все пак да го кажеш. — Преди да успее да го спре, той прокара ръка през косата й с небрежна интимност, която отново накара вълната в нея да забушува. — Това означава ли, че не наричаш един мъж на име, преди да те е целунал?
— Това не означава нищо. — Сила скочи с надеждата, че ако се движи, силата в краката й ще се върне по-бързо. — Май излязохме от правия път.
— Той не е само един.
Бойд се отпусна на канапето и си помисли, че бе истинско удоволствие да я гледа човек. Имаше нещо прекрасно, нещо елегантно да гледаш полюшването на дълги женствени крака. Докато тя крачеше, превърнала се в кълбо от нерви, той прехвърли ръка на облегалката и протегна крака.
— За мен е само един. — Сила му хвърли поглед през рамо. — По-добре веднага да си го набиеш в главата.
— Добре, ще го приема поне за момента. — Можеше да си позволи да почака, тъй като възнамеряваше съвсем сериозно да промени нещата, и то скоро. — Изглежда си си внушила смахнатата идея, че единственото, което привлича мъжете към теб, е гласът ти, шоуто, което правиш. Мисля, че току-що доказах, че грешиш.
— Това, което се случи, не доказва нищо. — Ако съществуваше нещо по-дразнещо от тази ленива, търпелива усмивка, сигурно тепърва предстоеше да го открие. — Както и да е, това няма нищо общо с мъжа, който ми звъни.
— Ти си умна жена, Сила. Използвай ума си. Той те е набелязал, но не за себе си. Иска да ти го върне заради нещо, което си сторила на друг мъж. Някой, когото си познавала — продължи Бойд, когато тя се застоя на едно място достатъчно дълго, за да си вземе цигара. — Мъж, с когото си имала нещо общо.
— Вече ти казах, че няма никой.
— Сега няма никой.
— Нито сега има някой, нито преди е имало някой, години наред не е имало никой.
След като вече бе изпитал тази помитаща вълна от страст, на Бойд му бе трудно да повярва. Въпреки това кимна.
— Значи не е означавал кой знае какво за теб. Може би точно в това е проблемът.
— За Бога, Флечър, аз дори не ходя на срещи. Нямам нито време, нито желание.