— Така му се иска. — Бойд я хвана за ръцете и лекичко я разтърси. — Той чака да загубиш самообладание. Иска да знае, че сам те е довел до това състояние. Ако му позволиш да го направи, значи му помагаш.
— Не знам какво да направя — прошепна едва-едва Сила. — Наистина не знам какво да направя.
— Трябва да ми имаш доверие. Погледни ме, Сила. — Тя едва успяваше да си поеме дъх, ала вдигна очи към него. — Искам да ми имаш доверие — каза тихо Бойд. — Вярвай ми, когато ти казвам, че няма да позволя нищо да ти се случи.
— Не можеш вечно да си до мен.
Той сви устни. Пусна пръстите й и прокара нежно длани нагоре-надолу по ръцете й.
— Напротив, мога.
— Искам… — Тя стисна очи. Как мразеше да моли. Мразеше да има нужда от нещо.
— Какво?
Устните й потрепериха, докато се бореше да се овладее.
— Трябва да имам някаква опора — въздъхна несигурно Сила. — Моля те.
Бойд не отговори. Привлече я до себе си и притисна главата й към рамото си. Ръцете й, свити на юмруци, останаха на гърба му. Тя трепереше неудържимо и се бореше с напиращите сълзи.
— Горе главата, О’Роарк — прошепна той. — Отпусни се малко.
— Не мога. — Сила продължаваше да държи очите си затворени и да се притиска към него. Бойд й даваше стабилност, топлота и сила. Ставаше зависима от него. — Боя се, че ако се отпусна, няма да успея отново да се взема в ръце.
— Добре, да пробваме тогава така — отвърна той, наведе главата й назад и докосна нежно устните й. — Мисли за мен, тук, сега. — Устните му отново докоснаха нейните. — В този момент. — Бавно и внимателно Бойд погали изпънатия й гръб. — Само за мен.
Усети състраданието му. Никога не си бе представяла, че целувката на един мъж може да има подобно въздействие. По-скоро лека, отколкото нежна, тя приглаждаше изпънатите й нерви, разтопяваше ледените страхове и изблъскваше отчаянието й. Свитите й ръце се отпускаха, мускулче по мускулче. В тази целувка нямаше настойчивост, нито пък в лекия допир на устните му по лицето й. Само разбиране.
Беше толкова просто да върши онова, което той й казваше. Мислеше само за него.
Малко неуверено Сила вдигна ръка към лицето му и остави пръстите си да проследят наболата по бузата му брада. Усети как се отпуска. Пулсиращата болка в главата й започна да изчезва. Тя прошепна името му като въздишка и се разтопи в прегръдката му.
Трябваше да е внимателен. Много внимателен. Пълното й отдаване само възпламени собственото му желание. Той го пренебрегна. В този момент Сила се нуждаеше от утеха, не от страст. Нямаше значение, че всичко у него се стремеше към нея, към това топло тяло, към влажните устни. Нямаше значение, че въздухът бе натежал и с всяко вдишване поемаше и нейния мирис.
Знаеше, че само трябва да я положи назад на леглото върху смачкания чаршаф и да се отпусне върху нея. Тя нямаше да се съпротивлява. Сигурно щеше да приеме това безумие. Но стореното щеше да е само временно откъсване от истината. А Бойд искаше да е много повече за нея.
Той се опита да укроти демоните в гърдите си и притисна устни към челото й, а след това опря бузата си на косата й.
— По-добре ли си?
Сила си пое накъсано дъх и кимна. Не беше сигурна, че ще успее да заговори. Как да му каже, че единственото й желание бе да остане така, да го прегръща, да чува как сърцето му тупти до нейното? Сигурно щеше да си помисли, че е пълна глупачка.
— Аз… Ами… Не знаех, че можеш да си толкова мил, Флечър.
Искаше му се да въздъхне, ала вместо това се усмихна широко.
— И аз си имам добри моменти.
— Да, бе. Това не беше ли малко повече?
Може би, предположи Бойд, тя не се опитваше да го дразни.
Отдръпна се, постави ръка под брадичката й и задържа главата й изправена.
— Не го правя по служебно задължение. Когато те целувам, това няма нищо общо с работата ми. Разбра ли ме?
Искаше само да му благодари, нямаше намерение да го дразни. В очите му прочете предупреждение, което я накара да се намръщи.
— Разбира се.
— Разбира се — повтори след нея той, а след това се изправи и напъха разочарован ръце в джобовете си.
За пръв път забеляза, че носи джинсите си без колан, ниско под талията. Внезапното свиване на стомаха й нямаше нищо общо със страха и за момент Сила не намери какво да каже.
Желаеше го. Искаше не само да го прегърне, не няколко изгарящи целувки. Не го искаше единствено за да я утешава. Искаше го в леглото си, и то така, както не си спомняше някога да бе пожелавала мъж. Можеше да го гледа — стройното слабо тяло, което бе като изваяно, тесните бедра, танца на мускулите по ръцете му, когато свиваше юмруци — и можеше да си представя какви усещания ще се събудят, когато го докосва и когато Бойд я докосва, когато се отпуснат в леглото, вплетени в страстта си. Да обладава и да бъде обладана.