Той я докосна отново, само с върха на пръста си погали бузата й.
— Знам какво преживяваш и ми повярвай, че правя всичко възможно, за да премахна причината. Но и двамата разбираме, че това не е причината, поради която се отдръпваш от мен.
— Имам си други.
— Посочи поне една.
В раздразнението си Сила се пресегна към чантата.
— Ти си ченге.
— И какво от това?
Тя отметна глава назад.
— Майка ми също беше ченге.
Преди да успее да проговори, Сила вече вървеше към антрето, за да си вземе палтото.
— Сила…
— Просто се махни, Бойд, говоря ти сериозно — каза тя, докато нахлузваше ръкавите. — Не мога да си позволя да остана в такова състояние точно преди шоу. За Бога, животът ми в момента е достатъчно объркан и без теб. Ако не можеш сам да се справиш, просто ще се обадя на капитана ти и ще го помоля да прехвърли случая на някой друг. Сега ще ме закараш ли до търговския център, или трябва да си поръчам такси?
Само едно леко побутване с пръст и тя ще падне, помисли си той. Сега не беше времето да я остави да падне.
— Ще те закарам — отвърна Бойд. — И ще се махна. Поне за момента.
ШЕСТА ГЛАВА
Той бе човек на думата, реши Сила. През остатъка от деня и през целия следващ не разговаряха за нищо, което не бе пряко свързано със случая.
Не че Бойд се държеше дръпнато. Нищо подобно. Не се отдели от нея, докато бяха на представянето в търговския център и внимателно и дискретно оглеждаше всички почитатели, които се приближаваха, за да си поприказват с нея, за автограф, както и победителите, които идваха, за да си получат тениските и спечелените музикални албуми.
На Сила дори й се стори, че той се забавлява. Разглеждаше музикалните щандове и си купи класическа музика, поп и джаз, с тонтехника си поговориха за бейзбол, а на нея й носеше студени безалкохолни напитки в пластмасови чашки.
Бойд разговаряше, ала както тя забеляза, не точно с нея, не и по начина, по който бе свикнала. Двамата си говореха, но прекалено любезно и безлично. Не я докосна нито веднъж, дори и напълно случайно.
Накратко, държеше се с нея точно както Сила си мислеше, че иска. Като с човек, въвлечен в разследване, който не буди никакви други чувства.
Стори й се, че за него следобедът отлетя, дори й предложи да й купи сандвич, след като представянето свърши и остана малко време преди часа, в който трябваше да се върне в студиото. Беше сигурна, че никога не се бе чувствала по-нещастна.
По време на смяната й през следващите два дни с нея остана Алтия да записва обажданията. По време на мълчанието на Бойд и отсъствието му Сила едва успяваше да се съсредоточи, въпреки че не можа да си обясни защо бе така.
Вероятно бе измислил някаква нова стратегия, реши тя, докато беше на работа. Пренебрегваше я, за да я накара да се пречупи и да направи първата крачка. Да, само че Сила нямаше подобно намерение. Пусна на слушателите последния рок сингъл на Боб Сигър и продължи да мисли.
Беше поискала връзката им да си остане на професионално ниво и той се съобрази с желанието й. Ала защо трябваше да прави така, че всичко да изглежда безкрайно лесно…
Сигурно случилото се между тях или по-скоро онова, което една не се случи между тях, не означаваше кой знае какво за него. Толкова по-добре. Ще й мине. Каквото и да трябваше да й минава. Последното нещо, от което имаше нужда в живота си, бе някакво ченге с ленива усмивка, който освен това бе и от богато семейство.
Молеше се да минат поне пет минути, без да мисли за него.
Докато Сила пускаше избраните песни, Алтия решаваше кръстословица. Открай време притежаваше умението да седи мълчалива часове наред, стига да имаше нещо, което да я кара да мисли. Сила О’Роарк, реши тя, бе съвсем различна. Тази жена изобщо не бе успяла да усвои невероятното изкуство да си почиваш. Алтия запълваше квадратчетата с красивия си почерк и си мислеше, че именно Бойд бе човекът, който можеше да научи младата водеща на това.
В този момент Сила разпалено обясняваше нещо в микрофона. Без да задава въпроси, обърна внимание Алтия. Тя не пропусна появилото се за миг изражение на разочарование по лицето й, когато разбра, че Бойд няма да я закара на смяна в радиото.
Умира от желание да ме попита къде е той и какво прави, мислеше Алтия, докато попълваше следващата дума. Само че не иска да разбера, че за нея това има значение.
Усмихна се на себе си. И Бойд напоследък бе доста затворен и мълчалив. Алтия знаеше, че бе направил подробно проучване на миналото на Сила и че бе открил отговори, които го бяха разтревожили. Съвсем лични неща, каза си тя. Каквото и да бе открил, нямаше нищо общо със случая, иначе щеше да сподели наученото с колежката си.