Колкото и да бяха близки двамата, всеки един уважаваше дълбоко личния живот на другия. Алтия не го разпитваше. Ако той преценеше, че иска да сподели с нея, и когато преценеше, щеше да го изслуша. Както и Бойд би я изслушал.
Колко неприятно, реши тя, щом се появи сексуално напрежение, и мъжете, и жените губят онова топло, спокойно приятелство.
Сила рязко се отблъсна от пулта.
— Отивам за кафе. Искаш ли да ти донеса?
— Не донася ли Ник всяка вечер?
— Тази вечер няма да е на работа.
— Да отида ли аз?
— Не. — Сила сякаш цялата вибрираше от обхваналото я безпокойство. — Имам почти седем минути до края на касетата. Искам и да се поразтъпча.
— Добре.
Сила тръгна към стаята за почивка. Били вече беше минал, отбеляза тя. Подът блестеше, а чашите за кафе бяха подредени и измити. Носеше се боровият аромат на почистващия препарат, който той използваше обилно.
Сипа кафе в две чаши, поколеба се за секунда и натъпка в джоба си едно останало парче сладкиш, което вече беше започнало да засъхва.
С чаша във всяка ръка, Сила се обърна. На самата врата видя сянката на мъж. Видя и сребристия отблясък на нож. Изпищя и изпусна двете чаши, които се разбиха на парчета.
— Госпожице О’Роарк? — Били пристъпи колебливо на светло.
— О, Господи! — Тя притисна длани към гърдите си, сякаш за да накара застиналия в гърлото й въздух да излезе. — Били, мислех, че си си тръгнал.
— Аз… — Той отстъпи и се облегна на вратата, когато Алтия влетя от коридора с изваден пистолет. Съвсем машинално Били вдигна ръце. — Не стреляйте. Недейте. Нищо не съм направил.
— Вината е моя — побърза да обясни Сила. Тя направи крачка напред и постави ръка на рамото на Били. — Не знаех, че има някой и когато се обърнах… — Сила покри лицето си с ръце. — Много извинявай — промълви тя и отново откри лицето си. — Май нервите ми ме предадоха. Не знаех, че Били е още в радиото.
— Господин Харисън имаше обедна среща в офиса си — обясни бързо той, а очите му се стрелкаха от Алтия към Сила. — Само почиствах — обясни и преглътна шумно. — Много… Доста ножове и вилици са останали.
Сила погледна стиснатите в ръката му прибори и се почувства като глупачка.
— Извинявай, Били. Сигурно те уплаших до смърт. И омърлях пода, а го беше почистил.
— Няма нищо — усмихна й се той и започна да се отпуска, когато Алтия посегна да прибере пистолета. — Веднага ще почистя. Много е хубаво предаването тази вечер, госпожице О’Роарк — почука Били по слушалките, които бяха около врата му. — Ще пускате ли нещо от петдесетте? Нали знаете, че тези парчета са ми любимите.
— Разбира се. — Тя се опита да надвие гаденето и му се усмихна. — Ще избера нещо специално за тебе.
Той й се усмихна щастливо.
— И ще кажете името ми в ефир?
— Дадено. Трябва да се връщам.
Сила забърза към пулта, доволна, че Алтия я остави сама за няколко минути. Нещата явно се влошаваха, след като вече подскачаше, когато види чистача, мъж почти на средна възраст, стиснал кухненски ножове в ръка.
Най-добрият начин да обуздае нервите си бе, като се потопи в работа. С отработени движения тя започна да се подготвя за тази част от предаването, която наричаше „часа на ритъма“ — от единадесет до дванадесет.
Когато Алтия се върна с кафето, Сила вече приканваше слушателите да останат на същата честота, за да послушат още музика.
— Очакват ни нови десет хита. Първият е специално за приятеля ми Били. Връщаме се назад, чак в 1958. Това не е изпълнение на Денис Куейд. Това е истинският, неповторимият, вечният Джери Лий Луис с „Грейт болз он файър“. — След като си свали слушалките, тя се усмихна гузно на Алтия. — Наистина много се извинявам.
— На твое място сигурно щях да припадна от страх. — Алтия й подаде чаша с кафе. — Последните две седмици бяха ужасни, нали?
— Най-ужасните възможни.
— Ще го хванем, Сила.
— Надявам се. — Тя избра нов запис и го зареди, без да бърза. — Защо стана ченге?
— Все исках да съм добра в нещо. Оказа се, че това е за мен.
— Женена ли си?
— Не — отвърна Алтия, без да е сигурна накъде бие въпросът. — Много мъже се отдръпват, когато жената носи пистолет. — Тя се поколеба, но реши да рискува. — Сигурно си останала с впечатлението, че между нас с Бойд има нещо.
— Не може да не си го помисли човек — отвърна Сила и вдигна ръка за тишина, а след това включи микрофона, за да обяви следващата песен. — Двамата сте толкова подходящи един за друг.
Алтия сякаш се замисли над думите й, седна и отпи от кафето.