— Знаеш ли, не ми приличаш на човек, който ще се хване за вечното клише, че щом един мъж и една жена работят заедно, значи има и нещо повече.
— Не съм се хванала. — Ядосана, Сила едва не скочи от стола си. Когато видя слабата усмивка на Алтия, гневът й се поуспокои. — Добре, де, хванах се — призна си тя. След това изкриви устни. — Е, малко. Сигурно непрекъснато имаш проблем с този досаден въпрос.
— Както и ти. — Алтия вдигна ръце и е жест обхвана студиото. — Привлекателна жена, която върши, както много смятат, мъжка работа.
Дори тази незначителна прилика между двете я накара да се отпусне.
— Имаше един в Ричмънд, който беше решил, че изгарям от желание да… М-м-м, да му играя по свирката.
Разбиране и смях заискриха в очите на Алтия.
— И как се справи?
— По време на предаването направих съобщение, че много му се иска да излезе на среща и всяка, която има интерес, да се обади в радиото по време на смяната му — усмихна се Сила при спомена. — Това го поохлади. — Тя включи микрофона, за да продължи с желанията на слушателите. След като отново представи програмата за времето, обяви часа и следващата песен, Сила пак смъкна слушалките. — Бойд едва ли ще се откаже толкова лесно.
— Няма начин. Той е страшен инат. Обича да нарича това си качество търпение, ама си е истински магарешки инат. Може да е като проклетите булдози.
— Забелязала съм.
— Бойд е добър човек, Сила, един от най-добрите, които познавам. Ако не те интересува, трябва веднага да му го кажеш. Той може да е голям инат, но не е нахален.
— Не искам да се интересувам от него — прошепна Сила. — Има голяма разлика.
— Като деня и нощта. Виж, ако въпросът ми е твърде личен, ще ми кажеш, нали?
По устните на Сила пробяга усмивка.
— Не беше нужно да ме предупреждаваш.
— Добре. Защо не искаш да се интересуваш?
Сила избра един компакт диск, а след него зареди две песни на 45 оборота.
— Защото е ченге.
— Значи ако беше застрахователен агент, щеше да те интересува.
— Да. Не — изпусна тежко въздуха си тя. Понякога бе най-добре да си откровен. — Щеше да е по-лесно. А освен това си остава и онази каша, която сътворих от единствената сериозна връзка, която съм имала.
— Сама ли?
— Предимно — отвърна Сила и представи следващата песен от компакт диска. — Чувствам се по-добре, когато се занимавам със собствения си живот и този на Дебора. И с работата и бъдещето.
— Ти не си такъв тип човек, който ще е доволен единствено да се чувства добре.
— Сигурно си права — загледа се в телефона Сила. — Ала в момента се чувствам добре.
Значи е уплашена, помисли си Алтия, докато наблюдаваше работата на Сила. А и кой нямаше да е уплашен? Сигурно бе ужасно да те преследва някакъв тип без лице и име. И въпреки това се държи, мислеше си Алтия, много по-добре, отколкото успява да се справи с Бойд и чувствата си към него.
А имаше чувства. Очевидно не знаеше какво да прави с тях.
Алтия замълча, когато започнаха обажданията. Сила се страхуваше от телефона, страхуваше се от човека, скрит на другия край. Въпреки това приемаше обаждане след обаждане с небрежен финес. Ако Алтия не беше в студиото и не наблюдаваше напрежението по лицето на Сила, никога не би разбрала, че има нещо.
Тя пускаше пожеланите хитове и им отделяше по няколко минутки от времето си. Въпреки че ръцете й не бяха спокойни, Сила се пресягаше и натискаше необходимия бутон.
Бойд се бе намесил в живота й, за да я защити, не да я заплашва. Въпреки това тя се страхуваше от него. Алтия въздъхна и се зачуди защо животът на жените веднага се преобръща с главата надолу при появата на мъж.
Ако тя самата някога се влюбеше, което до този момент бе имала благоразумието да избегне, просто ще трябва да намери начин да хване нещата в ръце.
Промяната в гласа на Сила я върна към действителността. Тя веднага улови прозвучалия страх и за да я успокои, стана и се приближи да разтрие схванатите й рамене.
— Накарай го да говори — прошепна Алтия. — Задръж го колкото е възможно по-дълго.
Сила заличи от съзнанието си казаното от мъжа. Беше открила, че успява да запази разсъдъка си, като не обръща внимание на зловещите заплахи, на страховитите му обещания. Вместо това премести поглед към часовника и изпита мрачно задоволство щом видя, че вече бе изминала цяла една минута, а той все още бе на телефона.
Продължи да му задава въпроси, като се напрягаше, за да остане гласът й спокоен и равен. Вече бе разбрала, че на него най-много му харесваше, когато тя губи контрол. Обикновено не спираше със заплахите, докато не чуеше молбите й. В този момент затваряше доволен, че отново бе успял да я пречупи.