Поглади тъмнолилавия си кашмирен пуловер. Дебора й го подари за Коледа. Беше много по-стилен от останалите дрехи, които си избираше сама, с висока яка и богат ръкав. Съчета го с прилепнал черен клин и съвсем импулсивно посегна към чифт сребърна обеци във формата на звезди.
Той се бе настанил удобно на канапето и четеше вестник, а чашата кафе димеше в ръката му. Ризата му бе небрежно разкопчана до средата на гърдите, цялата смачкана след нощното наблюдение. Сакото му бе преметнато на облегалката на канапето, но кобурът си стоеше на място.
Никога не бе срещала друг, който така добре да се вписва в обстановката. В момента изглеждаше така, сякаш прекарваше всяка сутрин точно на това място, разгръщайки бавно спортните страници с втората си чаша кафе.
Бойд я погледна. Въпреки че не се усмихваше, спокойствието му се усещаше.
— Добро утро.
— Добро утро. — С чувство на неудобство тя се приближи. Не знаеше дали да започне с извинение, или с обяснение.
— Дебора ме покани.
Сила кимна и й се прииска да си беше обула панталон с джобове. Нямаше какво да прави с ръцете си и сплете пръсти.
— Стоял си тук цяла нощ.
— Част от работата.
— Спал си в колата си.
Той наклони глава на една страна. Гласът й звучеше като обвинение.
— Не ми е за пръв път.
— Извинявай. — Въздъхна дълбоко и накъсано и седна от другата страна на масичката. Коленете им се докоснаха. Бойд го прие като знак за приятелство. Едно от най-приятелските неща, които тя бе позволявала. — Трябваше да те поканя, да се сетя, че ще останеш. Сигурно съм била…
— Разстроена. — Той й подаде кафето си. — Беше нормално, Сила.
— Да — намръщи се тя, отпи и прибави още захар. — Сигурно съм се надявала да го хванете снощи. Дори… Ами може и да е странно, но се притеснявах как най-сетне ще се срещна с него, как ще чуя истината. След това се прибрахме и ти ми каза… Не можех да говоря за това. Просто не можех.
— Няма нищо.
Смехът й прозвуча напрегнато.
— Трябва ли винаги да си толкова мил с мене?
— Не — отвърна Бойд, протегна се и я докосна по бузата. — По-добре ли щеше да се чувстваш, ако ти крещях?
— Сигурно. — Не успя да се сдържи и вдигна ръка към неговата. — По-лесно ми е да се скарам с някого, отколкото да проявя здрав разум.
— Забелязах. Някога мислила ли си да си вземеш един ден почивка?
— Май не.
— Какво ще кажеш за днес?
— Смятах да наваксвам с документацията. А трябва да се обадя и на водопроводчик. Под мивката тече. — Сила пусна ръката си на коляното, без да сдържа притеснението си. — Мой ред е да се заема с прането. Тази вечер ще водя музикалната програма на някаква годишнина от завършване на гимназия в центъра. Ще си разделя програмата с Бил и Джим.
— Вече разбрах.
— Тези годишнини… Понякога там става доста напечено. — С всяка минута и с всяка дума се чувстваше все по-глупаво. Той взе празната чаша, остави я настрани и пое ръцете й в своите. — Може да е и много забавно. Ако искаш, ела да постоиш…
— Каниш ме да дойда и… Да постоя като на среща ли?
— Аз ще работя — започна тя, ала се отказа. Навлизаше в дълбоки води. — Да. Нещо такова.
— Добре. А може ли да направя нещо такова, като да те взема?
— В седем — отвърна Сила. — Трябва да съм там по-рано, за да оправя нещата.
— Нека да е в шест тогава. Така ще можем да отидем да вечеряме.
— Аз — Все по-дълбоко и по-дълбоко. — Добре. Бойд, трябва да ти кажа нещо.
— Слушам те.
— Не искам да започвам връзка. Не искам нищо сериозно.
— А-ха.
— Много бъркаш за мен.
— Тук не съм съгласен. — Той я задържа, когато тя се опита да стане. — Не започвай да се разхождаш напред-назад, Сила. Просто няколко пъти си поеми дълбоко дъх.
— Мисля, че е много важно веднага да се разберем какво ще правим и какви ограничения си налагаме.
— Връзка ли ще имаме, Сила, или делово споразумение?
Бойд се усмихна. Тя се намръщи.
— Мисля, че не трябва да го наричаме връзка.
— И защо не?
— Защото една връзка има последствия.
Той се сдържа да не се усмихне отново. Нямаше да й хареса, че му бе забавно.
— Какви са тези последствия? — попита Бойд, без да откъсва поглед от нея и поднесе ръката й към устните си.
— Само… — Устата му се отърка в кокалчетата, а когато пръстите й се отпуснаха, той обърна дланта нагоре и я целуна в средата.
— Само какво? — полюбопитства Бойд.
— Усложнения. Бойд… — потръпна Сила, когато зъбите му лекичко одраскаха китката.
— Само това ли имаше да ми казваш?
— Не. Може ли да престанеш?