— Ще си легна, ако и ти си легнеш.
Сила знаеше, че ще минат часове, преди умът и тялото й да се успокоят, но въпреки това прегърна сестра си през раменете.
— Дадено.
В стаята му винаги цареше мрак, с изключение на няколко капещи свещи. Харесваше тайнственото призрачно потрепване на пламъка и натрапчивия църковен мирис. Въпреки че стаята бе малка, навсякъде в нея бяха наредени скъпи спомени — трофеи от миналото. Имаше писма, снимки, направени с полароид, небрежно подредени мънички порцеланови животинки, панделки, избелели от времето. На коленете си бе поставил ловджийски нож с дълго острие, което излъчваше матови отблясъци на приглушената нощна светлина. Върху колосана, ръчно плетена покривчица, непосредствено до лакътя му, лежеше добре поддържан пистолет, 45-ти калибър.
В ръце държеше снимка, поставена в рамка от палисандрово дърво. Съзерцаваше я, говореше й и плачеше горчиво над нея. Там бе единственият човек, когото бе обичал, от когото остана само тази единствена снимка, която да притиска до гърдите си.
Джон. Невинният, доверчив Джон. Измамен от една жена. Използван от една жена. Предаден от една жена.
В гърдите му се преплитаха любов и омраза, докато се поклащаше напред-назад. Тя ще си плати. Ще плати най-високата цена. Ала първо ще страда.
Обаждането, едно-единствено разтърсващо обаждане, се повтаряше всяка вечер. В края на седмицата нервите на Сила бяха опънати до крайност. Не можеше да се пошегува с това, което ставаше, нито в ефир, нито когато не бе на смяна. Беше като опъната жица глас, от който струеше ярост. Щом чуеше първите му думи, веднага го изключваше от ефир.
Непосредствено след това оставаше седнала, изпълнена с ужас, уверена, че той отново ще се обади, че е скрит някъде зад мигащите светлини, в очакване да я тормози.
Какво беше направила?
След като в два часа след полунощ включи записа на новините и рекламите, тя подпря лакти на масата и отпусна глава в дланите си. Рядко й се случваше да заспива дълбок спокоен сън, но през последната седмица само се унасяше за кратко. Знаеше, че започва да й личи, да й се отразява на нервите и на съсредоточеността.
Какво беше направила?
Този въпрос не спираше да я измъчва. Какво можеше да е направила, за да я намрази някой толкова силно? В гласа ясно бе доловила омразата, истинска, дълбоко вкоренена омраза. Знаеше, че понякога бе рязка и невъздържана с хората. Имаше и случаи, когато бе напълно безчувствена. Ала никога не би наранила умишлено някого. За какво трябваше да плаща? Какво престъпление, истинско или въображаемо, бе извършила, което да накара този човек да насочи към нея отмъщението си?
С крайчеца на окото си долови някакво движение. Сянка сред сенките в коридора. Усети как паниката се надига, скочи и блъсна с крак масичката. Гласът, който отново бе успяла да изключи от ефир само преди десет минути, още звучеше в ушите й. Наблюдаваше, парализирана от страх, как някой завърта ръчката на вратата за студиото.
Нямаше къде да избяга. Устата й бе пресъхнала, но бе готова да се защитава.
— Сила?
Стовари се тежко на стола и изруга разклатените си нерви, а сърцето й блъскаше забързано.
— Марк.
— Извинявай, сигурно те изплаших.
— До смърт. — Тя се усмихна с усилие на директора на радиото. Мъжът бе трийсетинагодишен, невероятно, направо изключително привлекателен. Тъмната му коса бе грижливо оформена и сресана там, където се спускаше на по-дълги кичури и придаваше младежки вид на гладкото му, загоряло от слънцето лице. Както обикновено, бе облечен спортно-елегантно. — Защо си тук по това време?
— Не можем само да си говорим за тези телефонни обаждания.
— Нали имахме събрание преди два дни. Казах ти…
— Да, каза ми — съгласи се той. — Направо ми нареди, както имаш навика да нареждаш и на мен, и на останалите.
— Няма да изляза в отпуска. — Сила се завъртя на стола с лице към него. — Не смятам да ходя никъде.
— На всеки му се иска да отиде някъде. — Марк вдигна ръка, преди тя да бе продължила с възраженията си. — Нямам намерение да споря с теб. Знам, че няма да си склонна да го приемеш, ала аз съм ти шеф.
Сила подръпна подгъва на пуловера си.
— Какво смяташ да правиш? Ще ме уволниш ли?
Той дори нямаше представа, че тя сдържа дъха си, когато отправи предизвикателството. Въпреки че бе работил с нея месеци наред, не бе надникнал под повърхността и нямаше представа колко крехко бе самочувствието й. Ако я бе заплашил, Сила щеше да се остави в ръцете му. Единственото, което имаше значение, бе фактът, че нейното предаване бе като животворна инжекция за радиостанцията. Рейтингът непрекъснато се покачваше.