Музиката бе пусната високо и разпалваше горещи страсти. Бойд вече знаеше, че на Сила й харесва точно така. Доколкото можеше да прецени, випуск ’75 се забавляваше както никога досега. А както изглеждаше, Сила също.
Тя се шегуваше с неколцина съвипускници, повечето от които мъже. Доста от тях пиеха на аванта на бара. Сила обаче се държи, отбеляза Бойд. Гладка и нежна като коприна.
Не му стана особено приятно, когато висок мъж с тениска на нападател от някакъв отбор я хвана под ръка и леко я притисна. В този момент тя поклати глава. Каквото и за му беше казала, за да го отблъсне, беше казано на място, защото мъжът се отдалечи с усмивка.
— Очаква ви още много, дами и господа. А сега ще ви върна отново в нощта на абитуриентския ви бал през 1975 година — обяви Сила, пусна песента на Ийгълс „Една от тези нощи“ и вдигна поглед, за да открие Бойд някъде в множеството.
Усмихна се, щом го забеляза. Усмивката й бе широка и дори от другия край на залата той забеляза, че очите й блестят. Зачуди се дали някога ще успее да му се усмихне така, когато между тях няма петстотин човека. Усмихна се, когато тя постави ръка на гърлото си, за да му покаже с жеста си колко е жадна.
Господи, та Бойд изглежда страхотно, каза си Сила, докато го наблюдаваше как отива към бара. Странно, убедена бе, че едно светлосиво сако ще бъде прекалено консервативно за вкуса й. Ала на него му стоеше добре. Така, значи, мислеше си тя с кисела усмивка, половината випуск ’75 не могат да откъснат очи от него.
Лоша работа, дами, каза си Сила. Той е мой. Поне тази вечер.
Малко учудена къде я бяха отвели мислите й, тя се отърси от тях и изтегли листче от купчинката заявки и желания. Доста носталгични настроения се вихрят тук, реши Сила и издърпа ново листче, на което отново видя хит от преди петнадесет години.
Обичаше да работи на тържества, да наблюдава хората как танцуват, флиртуват и клюкарстват. Комитетът, организирал срещата, се беше справил блестящо. На тавана бяха закачени червени и бели ленти и знаменца, а след тях бяха пръснати стотици балони в същите цветове. По дансинга сякаш изригваха светлините на въртящата се огледална топка. Когато музиката и настроението го позволяваха, тя щракваше някакво копче и светлината ставаше същата като модерната през седемдесетте.
Сред аромата на парфюми и мъжки афтършейв се долавяше лекият мирис на свежите цветя, поставени на всяка маса.
— А тази песен е за Рик и Сю, влюбени още от седемдесетте, вече женени от дванадесет години. А кой им беше казал, че това е незряла младежка любов? Сега всички „Да танцуваме рок по целия свят“.
— Добро попадение — отбеляза Бойд.
Сила изви глава и се усмихна.
— Благодаря.
Той й подаде чаша безалкохолно с лед.
— И аз ще имам годишнина от завършването другата година. Имаш ли ангажименти?
— Ще си проверя програмата. Олеле! — извика тя, забелязала все по-вихрещата се на дансинга двойка. Другите танцуващи се отдръпнаха, за да им направят място за танца. — Много впечатляващо.
— А-ха. Ти танцуваш ли?
— Така не мога — въздъхна лекичко Сила. — Ще ми се да умеех.
Бойд взе ръката й, преди да бе посегнала към ново листче с желана песен.
— Пусни една и за мен.
— Дадено. Кажи коя.
Когато той се протегна към дисковете, на нея й беше прекалено забавно, за да почувства раздразнение. Щеше да ги подрежда после. Бойд се избра един и й го подаде.
— Отличен вкус — забеляза тя и премести микрофона. — Тази вечер всички са весели. Нали се забавлявате? — В отговор прозвуча оглушителен вик, който се понесе по дансинга. — Ще сме заедно с музиката чак до полунощ. А следващото желание е за Спрингстийн. „Гладно сърце“.
Първите танцуващи се стекоха на дансинга. Двойките се притискаха и леко се поклащаха в такт. Сила се извърна, за да каже нещо на Бойд, но откри, че той вече я бе притиснал до себе си.
— Ще танцуваме ли? — прошепна Бойд.
Вече танцуваха. Телата им се докосваха, а той описваше с нея един широк, еротичен и бавен кръг.
— Аз съм на работа.
— Малка почивка — наведе глава Бойд и хвана брадичката й със зъби. — Допреди да съм те любил, това е най-доброто, на което можеш д разчиташ.
Тя беше готова да спори. Не беше сигурна. Но въпреки това се движеше с него, тялото й готово да откликне на всяка негова тръпка. Предаде се и безмълвно плъзна ръце около врата му. Лицата им бяха едно до друго, когато той се усмихна. Бавно, ала решително, Бойд прокара ръце по бедрата й и нагоре към гърдите, а после отново ги спусна надолу.
На Сила й се стори, че бе ударена от светкавица.