— Доста интересни движения знаеш, готин.
— Благодаря. — Когато устните им бяха само на един дъх едни от други, той се отдръпна и я остави разпалена, за да се наведе по-надолу към врата й. — Миришеш на грях, Сила. Това е едно от нещата, които ме подлудяват напоследък.
Искаше й се Бойд да я целуне. Копнееше за целувката му. Простена, когато ръцете му се вплетоха в косата й и дръпна главата й назад. Очите й се затвориха в очакване, но устните му се плъзнаха бързо по скулата.
Останала без дъх, тя се притисна в него и се опита да разсее мъглата на желанието. Около тях имаше стотици хора, които следваха еротичния ритъм на музиката. На работа съм, напомни си Сила. Винаги бе била разумна жена, а тази вечер трябваше да си върши работата.
— Ако продължаваш така, няма да мога да сменям песните.
Той чуваше забързаните удари на сърцето й. Те не му бяха достатъчни. Ала му даваха достатъчно надежда.
— Тогава ще трябва да продължим танца по-късно.
Когато я пусна, тя бързо се извърна и пусна първата плоча, до която се добра. Чу се вик на задоволство, когато зазвуча ритъмът. Сила повдигна косата си от врата, за да се разхлади. Допирът на телата, или по-скоро на едно определено тяло, бе покачило температурата и. Никога не бе съзнавала колко опасни могат да бъдат танците.
— Искаш ли още нещо за пиене? — попита Бойд, когато тя изпи чашата си до дъно.
— Не. Стига ми толкова. — Овладя се и посегна към ново листче. — Приятни хора — забеляза Сила и огледа залата. — Обичам годишнини от завършване на гимназията.
— И на мен така ми се струва.
— Да, така е. Харесва ми, че нещата имат продължение. Радвам се, като гледам тези хора, които са имали общи преживявания по едно и също време. 1975 — мислеше на глас тя, размахвайки листчето между пръстите си. — Не е кой знае какво време от гледна точка на музиката с ужасното настъпление на диското, но има и приятни моменти. Дуби Брадърс все още не са се разпаднали. Нито пък Ийгълс.
— Винаги ли преценяваш времето в зависимост от рок енд рола?
Сила се засмя.
— Професионална деформация. Ала, в интерес на истината, това е доста добър барометър. — Тя отметна глава назад и му се усмихна. — Първата плоча, която пуснах като професионалист, беше на Стоунс, песента „Емоционално спасение“. Същата година Рейгън бе избран за пръв път, застреляха Джон Ленън, а Империята отвърна на удара.
— Никак не е зле, О’Роарк.
— Никак не било зле ли? Направо е върхът — погледна го преценяващо Сила. — Бас държа, че много добре си спомняш какво са пускали по радиото първия път, когато си бил с момиче на задната седалка на колата.
— „Двубой на банджо“.
— Шегуваш ли се?
— Ти сама ме попита.
Тя се разкиска и отвори ново листче с желание за песен. Смехът замря на устните й. Замисли се за момент и сърцето й сякаш спря. Внимателно затвори очи. Когато ги отвори, написаните с главни букви думи все още си стояха по местата.
„Искам да чуя как пищиш, когато те убивам.“
— Сила?
Тя рязко тръсна глава и подаде бележката на Бойд.
Той е тук, мислеше си Сила, а паниката забиваше нокти в душата й, докато тя оглеждаше залата. Някъде в тълпата се носеше смях, чуваше се бърборенето на двойките, а той я наблюдаваше от множеството. И чакаше.
Беше се приближил. Беше дошъл достатъчно близо, просто за да остави една бележка на масата пред нея. Бил е достатъчно близо, за да я погледне в очите, може дори да й се бе усмихнал. Може и да бяха разменили някоя дума. А Сила дори не е знаела. Не го е познала. Не е разбрала.
— Сила.
Тя трепна, когато Бойд постави ръка на рамото й. Твърдата му ръка я задържа да не падне.
— О, Господи. Мислех си, че поне тази вечер, само една-единствена вечер ще ме остави на мира.
— Успокой се.
— Не мога. — Напълно замаяна, Сила сключи ръце и обърна поглед към залата. — Трябва да…
— Ще отида да се обадя по телефона — каза й той. — Искам да стоиш на място, където да те виждам. — Може още да е тук, мислеше си тя. Достатъчно близо, за да я докосва. Дали имаше нож? Онзи нож с дългото острие, който й бе описал с такова удоволствие. Дали не изчакваше момента, когато музиката зазвучи най-високо и смехът се чува най-силно, за да го забие в нея? — Хайде.
— Чакай. Чакай малко. — Забила нокти в дланите си, Сила се наведе към микрофона. — Сега ще направим кратка почивка, за да се поохладим. Ще се върна в десет и отново ще вилнеем и танцуваме. — Тя изключи апаратурата с машинално движение. — Моля те, стой близо до мен — прошепна Сила.
Прегърнал я през кръста, Бойд я поведе през тълпата. Всеки път, когато някой се блъснеше в тях, тя трепваше. В мига, в който някакъв мъж разбута хората и сграбчи ръцете й, Сила едва не изпищя.