— Не е така. — Бойд я целуна лекичко. — На ченгетата им се налага да бъдат корави. Хайде. Може да се окаже, че имаш някъде там „Двубой на банджо“. Защо не ми го пуснеш заради старите времена.
— Няма начин!
Сила издържа. Бойд не се бе усъмнил и за миг, че ще има проблем, но начинът по който тя се държеше, независимо от страховете си, го изуми. Нито веднъж не показа, че е разстроена, не се умърлуши и не се поколеба. Но той забеляза как тя оглеждаше тълпата и как погледът й се спираше на отделни лица, докато музиката кънтеше около нея.
Ръцете й не спираха да се движат, отмерваха ритъма по масата, ровеха из плочите и попипваха пайетите по плисираната блуза.
Никога нямаше да е спокойна, нито да дари околните със спокойствие. Пътят й бе предначертан от нервно напрежение и амбиция. От нея щеше да излезе неспокоен и бурен партньор в живота.
Не си бе представял такъв човек до себе си в редките случаи, когато се бе замислял за брак и семейство. Сила нямаше нищо общо с изградения в съзнанието му образ, мислеше си с усмивка Бойд. Но тя представляваше всичко, което той искаше и смяташе да спечели.
Беше готов да я защитава с живота си. Това бе едно от професионалните му задълженията. Щеше да я цени и уважава, докато е жив. Това вече бе любов. Ако плановете, които бе направил, вървяха както трябва, Сила скоро щеше да схване разликата.
Бойд също оглеждаше тълпата, изучаваше лицата в очакване да улови някакъв знак, който да събуди онова стягане в стомаха, наречено инстинкт. Ала музиката продължаваше да бумти. Хората на тържеството се забавляваха.
Видя Алтия да влиза. А също и повечето мъже в залата, отбеляза той и поклати глава. Разсмя се, когато една жена сръга мъжа си в ребрата, задето се бе заплеснал по някаква червенокоска на дансинга.
— Където и да влезеш, всички те забелязват, Тия.
Тя сви рамене. Носеше семпла официална черна рокля без рамене.
— Трябва да ти благодаря, че ме измъкна от онази вечеря. Оказа се изключително досадна. Кавалерът ми се бе запасил с четка за зъби в джоба и вече си представяше какъв див секс ще падне.
— Животно.
— Не са ли всички такива? — Тия премести поглед от него към Сила. Веселата искрица в очите й изчезна, заменена от загриженост. — Тя как го приема?
— Невероятна е.
Тия повдигна едната си вежда.
— Партньоре, изумителните ми детективски способности ме карат да си мисля, че си доста хлътнал по обекта на нашия случай.
— Минах момента на хлътването. Влюбен съм в нея.
Тия нацупи устни.
— Това „В“ с главна или с малка буква трябва да е?
— Цялата дума е с главни букви. — Бойд откъсна поглед от Сила и го премести върху колежката си. Малцина бяха тези, с които бе готов да сподели мислите си. — Мисля си за женитба, Тия. Ще ми станеш ли кума?
— Дадено. — Тя постави ръка на рамото му. — Не искам да досаждам, Бойд, но трябва да се замислиш. Дамата е в опасност.
Той се опита да потисне раздразнението си.
— Мога да бъде и ченге, и мъж. — Тъй като това не бе въпрос, за който му се говореше, Бойд бръкна в джоба си. — Ето ти бележката, ако изобщо излезе нещо от нея.
Алтия прегледа написаното и го пъхна в чантата си.
— Ще видим какво ще кажат момчетата в лабораторията.
Той само кимна.
— Бившият съпруг изглежда е чист. — Което се оказа огромно разочарование. — Снощи приключих с проучването му. Сенатор Ломакс е женен от седем години и вече има едно цяло и шест деца. Не е мърдал от Атланта три месеца.
— Най-сетне се добрах до директора на радиото в Чикаго. Каза само добри неща за Сила. Проверих дали наистина е бил в Рочестър при дъщеря си миналата седмица. Всичко е точно. Тя си има момиченце. Три килограма и осемстотин грама. Човекът ми изпрати досиетата на диджеите и на целия персонал, работил там по времето на Сила. Още нищо не е излязло.
— Когато дойда в понеделник, ще ги прегледам и аз.
— Мислех да ги проуча през уикенда. Не изпускай от поглед нашето момиче.
— Длъжник съм ти, Тия.
— И не само за това, ама кой ти обръща внимание? — Тя тръгна към изхода, поспря се за миг, после още веднъж, за да откаже поканите за танц. След това спря още веднъж, за да откаже едно малко по-интимно предложение.
Едно тържество се помни повече, когато завърши в апогея на веселието. Сила подбра последните три песни заради ритъма им. Саката вече бяха свалени, вратовръзките разхлабени, а грижливо подредените прически — разбъркани. Когато и последната песен отзвуча, дансингът бе претъпкан.
— Благодаря ви, випуск ’75-та. Вие бяхте страхотни. Искам отново да се срещнем всички тук за двадесетата ви годишнина от завършването.
— Добре свършена работа — каза й Бойд.