Въпреки многото впечатления, тя инатливо потисна напиращите думи на възхита и изскочи от колата. Потъна в сняг до средата на прасеца и обувките й се напълниха.
— Това вече е върхът — измърмори Сила. Остави го сам да се оправя с багажа и се опита да се добере до верандата.
Наистина е красиво, помисли си тя. Все едно. Не беше изявявала желание да идва. Ала след като така и така се беше озовала тук, а и нямаше как да си извика такси, реши да си затвори устата, да си избере спалня, възможно най-отдалечена от неговата, и да се пъхне в леглото. Можеше и да си остане там през следващите четиридесет и осем часа.
Както се беше заканила, не продума и дума, когато той я настигна на верандата. Единствените звуци бяха скърцането на дървеното дюшеме под краката им и воят на нещо диво в гората. След като остави саковете, Бойд отключи вратата и я покани да влезе с широк жест.
Беше тъмно. И ледено студено. Това, кой знае защо, я накара да се почувства по-добре. Колкото повече бяха неудобствата, толкова по-голямо основание щеше да има за лошото си настроение. В този момент той запали лампите. Сила успя единствено да ахне.
Главното помещение в средата на бунгалото беше огромно, просторно, с фронтони и грубо издялани подпорни греди и очарователна камина от гранит. Около камината бяха разположени удобни мебели. Коминът се издигаше нагоре и излизаше през високия заострен покрив. Малко по-високо един балкон опасваше цялата стая, напълно в тон с общото впечатление за широта и уют. В контраст с дървения материал, стените бяха боядисани в бяло, прекъсвани тук-там с полици от лакирано дърво, врати с няколко крила и прозорци.
Тази къща с нищо не напомняше за сводовете и меките извивки в дома му в Денвър. В бунгалото властваха изчистените линии и всичко бе съвсем семпло. Обширните подове, покрити с дюшеме, бяха голи. Няколко блестящи стъпала отвеждаха към следващото ниво. До самата камина бе поставено отворено дървено сандъче, в което бяха струпани нацепени дърва. Единствената волност се усещаше в образите на ухилените месингови дракони, които украсяваха лопатката и щипките за камината.
— Затопля се много бързо — успокои я Бойд. Знаеше, че когато бе готова, щеше да започне да му говори отново. Веднага пусна отоплението, а след това си свали палтото и го закачи на огледална закачалка до самата входна врата. Остави я там, където беше застанала, отиде до камината и се зае да подрежда дървата, за да запали огъня. — Кухнята е там — посочи той, докато поднасяше клечка кибрит към един смачкан вестник. — Ако си гладна, в килера има всичко.
Наистина беше гладна, но никога нямаше да си признае. Изпитваше някакво неестествено удоволствие да наблюдава дъха си как излиза на кълба от устата. Все още нацупена, тя наблюдаваше как пламъците се издигат и облизват дървата. Дори и с това успява да се справи добре, помисли си Сила с истинско отвращение. Сигурно е членувал в някоя скаутска организация.
Тъй като тя не отговори, Бойд се изправи и изтупа ръце. Нямаше намерение да се мери по инат с нея.
— Ако предпочиташ да си лягаш, горе има четири спални, без да броим откритата веранда. Ала сега е малко хладничко за нея.
Сила добре разбираше, когато й се подиграват. Вирна брадичка, грабна си сака и се упъти към втория етаж.
Беше трудно да определи коя от всичките стаи бе неговата. Всичките бяха красиво подредени и уютни. Избра си най-малката. Не й се искаше да го признае, но стаята бе очарователна със скосения си покрив и малката баня, отделена с ламперия и врата от матово стъкло. Стовари сака на тясното легло и веднага се зае да провери какво точно й бе сложила сестра й — съучастничка и предателка в това криминално деяние.
Извади с огромно удоволствие огромния широк пуловер и панталона от рипсено кадифе, а след тях и грубите ботуши и дебелите вълнени чорапи. Чантичката с тоалетни принадлежности и козметика беше добре дошла, въпреки че тя искрено се съмняваше дали би си загубила времето, за да си сложи спирала на миглите или дори парфюм. Ала вместо развлечения анцуг и бархетната пижама откри черна копринена нощница, комплект с много прозрачен пеньоар. На бюстието беше забодена бележка.
Честит рожден ден няколко седмици по-рано. Ще се видим в понеделник.
Сила изпухтя продължително. И това бе собствената й сестра, помисли си тя. Собствената й мъничка сестричка. Внимателно вдигна прозрачната коприна. Какво ли точно си бе въобразила Дебора, за да й сложи подобна дреха, запита се Сила. Май беше най-добре този въпрос да си остане без отговор. Явно трябваше да спи с пуловера, реши тя, но не се въздържа и погали коприната с върховете на пръстите си.