Усещането бе… Просто невероятно, трябваше да признае Сила. Рядко си позволяваше да се глези с нещо толкова непрактично. В една много малка част от гардероба й имаше дрехи като тези от годишнината по случай завършването. Приемаше ги по-скоро като костюми, не като дрехи. Всичко останало, което имаше, беше удобно и практично.
Не е трябвало Дебора да харчи пари за нещо толкова екстравагантно. Ала това си бе типично в неин стил. С въздишка Сила остава коприната да се плъзне между пръстите й.
Нищо нямаше да й стане, ако поне я пробваше. Нали това все пак бе подарък. А и никой нямаше да я види.
Започваше да се усеща, че отоплението работи. Съблече палтото с истинско удоволствие и изрита обувките. Сега ще се топне в симпатичната вана с форма на крак, а след това ще се сгуши под юргана, който изглежда така примамлив, и ще заспи.
Поне така смяташе. Наистина. Само че горещата вода я накара да се унесе. Не можа да устои на пакетчето ароматни соли, които Дебора й беше сложила в багажа. Започна да се наслаждава на обгръщащия я аромат. Вече задремваше, почти сънуваше, а пенливата вода я галеше с божествен парфюм.
След това над ваната се появи нощното небе през онова малко прозорче, което позволяваше на звездния прах да се сипе над нея. Страхотно, помисли си тя с усмивка, докато се смъкваше още по-ниско във ваната. Романтично. Почти греховно успокояващо.
Сигурно беше глупаво от нейна страна да пали свещите, поставени на прозореца, вместо лампата. Но изкушението се оказа прекалено голямо. Докато лежеше отпусната и мечтаеше, ароматът на свещите се носеше около нея.
Та това е най-хубавата част от неприятната случка, убеждаваше се Сила, докато мързеливо излизаше от ваната. Развърза си косата, остави я да се плъзне по раменете и нахлузи пантофите, които Дебора й бе сложила.
Гърбът й бе почти напълно изрязан, забеляза тя, покриваше я само един набор. Отпред се връзваше с тънки лъскави кръстосани панделки, които завършваха с дискретно пискюлче точно под бюста. Въпреки че гърдите й бяха едва закрити, някаква хитрина ги държеше повдигнати и ги караше да изглеждат по-налети.
Уж нямаше намерение да обръща внимание на дрехата, а проследи с пръст панделките и се зачуди какво ли би било, ако оставеше Бойд да ги развърже. Представи си какво би усетила, ако пръстите му се плъзнеха по още влажната й напарфюмирана кожа. Дали щеше да я докосва бавно и да изплъзва внимателно панделката от всеки малък илик, или просто щеше да ги дръпне така че…
О, Господи!
Проклинайки се за тези си мисли, Сила отвори със замах вратата и изфуча от затоплената баня.
Глупаво е да се фантазира така, напомни си тя. Винаги, абсолютно винаги бе знаела прекрасно как да постъпи и как да постигне целите си. От дете не си бе губила времето с фантазии, които нямат нищо общо с амбициите и успеха.
Нямаше никакъв смисъл да мечтае за мъж, колкото и да я привличаше той, след като ясно разбираше, че тези мечти не можеха да се превърнат в действителност.
Сега смяташе да си легне. Време беше да изключи поне за малко мислите си. Щеше да се надява да успее да изключи и желанието, което я възпламеняваше. Преди да свали сака на пода, видя чашата до леглото.
Беше кристална, с високо столче, пълна с бледозлатиста течност. Опита я и затвори очи. Вино, усети Сила. Чудесно на вкус. Вероятно френско. Обърна се и улови отражението си в овалното огледало, поставено на подпора в ъгъла.
Очите й бяха тъмни, а кожата й сякаш искреше. Изглеждаше толкова нежна, толкова изпълнена с желание, толкова ефирна. Какво правеше Бойд с нея, запита се тя. И защо магията му действаше?
Преди да бе решила друго, наметна тънкия копринен пеньоар и тръгна да го намери.
Той четеше същата страница поне от час. Мислеше си за нея. Проклинаше я. Желаеше я. Беше впрегнал цялата си воля, за да излезе от стаята й, след като беше оставил чашата вино и бе чул ленивите шумове от ваната, отделена само с една тънка врата.
И дори не бе някаква несподелена фантазия, мислеше си недоволно Бойд. Много добре разбираше кога една жена бе увлечена по него. Не ставаше въпрос само за физическо привличане. Дявол да го вземе, та той беше влюбен в нея. А ако тя беше толкова глупава, че да не забелязва, тогава просто трябваше да й го набие в главата.
Остави книгата в скута си и се заслуша в блуса на Били Холидей, загледан в пламъците в камината. Веселите огнени езици бяха разсеяли хладния въздух в спалнята. Това бе практическата причина, поради която изгради камина и тук, и в дневната. Ала имаше и друга, романтична причина. Дразнеше се, че бе мечтал за Сила, докато подреждаше дървата и подпалваше огъня.