— Това няма да донесе на никой от двама ни нищо добро. — Тя изпусна сдържания дъх, а Марк постави ръка на рамото й. — Слушай, Сила, притеснявам се за теб. Всички сме притеснени.
Думите му я трогнаха и, както винаги, я изненадаха.
— Но той само си приказва.
За момента. Завъртя стола към пулта и се подготви за следващото музикално посвещение.
— Няма да гледам със скръстени ръце как тормозят хората ми. Обадих се в полицията.
Тя скочи от стола.
— По дяволите, Марк. Казах ти…
— Да, каза ми — усмихна се той. — Това вече го чух. Ти си истинска находка за радиото. Иска ми се да знам, че сме приятели.
Сила седна отново и изпружа крака си, обут в ботуш.
— Приятели сме. Чакай малко.
С огромно усилие се концентрира и се включи в ефир, за да представи следващата песен. Посочи часовника.
— Имаш три минути и петнадесет секунди, за да ме убедиш.
— Всичко е много просто, Сила. Действията на онова приятелче са в разрез със закона. В никакъв случай не трябваше да се оставям да ме разубедиш и нещата да стигат толкова далече.
— Ако не му обръщаме внимание, той сам ще престане.
— Няма да стане по твоя начин. — Марк отпусна ръка на рамото й и започна внимателно да масажира напрегнатите мускули. — Затова ще трябва да опитаме по моя начин. Или ще поговориш с ченгетата, или ще излезеш в отпуска.
Разбра, че бе победена, вдигна поглед и се усмихна насила.
— И жена си ли командваш така?
— Непрекъснато — усмихна се широко той, наведе се, и я целуна по челото. — На нея й харесва.
— Извинете.
Сила се отдръпна така рязко, че човек би помислил, че се чувства виновна. Двамата непознати на вратата я разглеждаха, както тя прецени, с професионална безпристрастност.
Жената приличаше на манекенка, с дълга, тъмномахагонова коса, която се спускаше като водопад по раменете й и откриваше елегантни сапфирени обеци. Кожата й бе като фин порцелан, типичният за всички червенокоси тен. Беше слаба и фина, а изпипаният костюм бе невероятно съчетание от синьо и зелено.
Мъжът до нея сякаш бе прекарал цял месец в някое ранчо, натоварен с грижи по добитъка. Непокорната му руса коса бе изсветляла на кичури и покриваше яката на ризата. Носеше износените си джинси леко смъкнати. Подгъвът им бе разръфан. Високият мъж се бе подпрял небрежно на вратата, а жената бе нащрек. Кожата на ботушите му бе протрита, а върху износената си риза бе облякъл класическо вълнено сако.
Не се усмихваше. Сила се улови, че се бе загледала в него и не откъсваше поглед от лицето му много по-дълго, отколкото бе прилично. Бузите му бяха хлътнали, а на брадата си имаше малка трапчинка. Загорялото му лице бе гладко, устата, все още сериозно стисната, бе широка и изразителна. Очите на мъжа, впили се в лицето й, сякаш за да я накарат да се почувства неудобно, бяха яркозелени.
— Господин Харисън — заговори първо жената. На Сила й се стори, че в очите й проблясват закачливи искри, когато пристъпи напред. — Надявам се, че ви оставихме достатъчно време.
Сила хвърли на Марк убийствен поглед.
— Каза ми, че си им се обадил, не знаех, че вече са тук.
— Сега вече знаеш. — Ръката му продължаваше да стиска рамото й, ала този път, за да я задържи на мястото й, не за да я успокои. — Това е госпожица О’Роарк.
— Аз съм детектив Грейсън. Това е партньорът ми, детектив Флечър.
— Благодаря ви още веднъж, че почакахте.
Марк я подкани с жест да влезе, а след това се обърна и към партньора й. Мъжът лениво се изправи.
— Двамата с детектив Флечър сме свикнали. Защо не ни дадете още малко информация.
— Както вече знаете, госпожица О’Роарк има доста обезпокоителни обаждания, и то тук, в радиото.
— Перковци — проговори Сила, ядосана, че мълвата вече бе плъзнала. — Изобщо не е трябвало Марк да ви притеснява.
— Плащат ни, за да ни притесняват — обясни Бойд Флечър и се отпусна с един крак върху бюрото. — Значи тук работите?
В погледа му се четеше някаква безочливост, която я подразни.
— Вие май сте страхотен детектив.
— Сила… — Уморен и изпълнен с желание да се прибере у дома при жена си, Марк се намръщи. — Трябва да им сътрудничим. — Престана да й обръща внимание и се обърна към детективите. — Обажданията са започнали по време на предаването миналия вторник. Никой от нас не е обърнал много внимание, но те не спират. Последното е от тази вечер, в 12:35 часа.
— Имате ли записи на разговорите? — Алтия Грейсън вече бе извадила бележника си.
— След третото обаждане започнах да ги записвам. — Марк само сви рамене, когато видя изумлението по лицето на Сила.