— Аз… — Сила се погледна и се размърда притеснена. — Дебора ми я е сложила в багажа. Нямам друго.
— Не знам кой ти я е сложил в багажа, ала забелязвам, че ти сама си си я сложила на гърба. И ме подлудяваш.
— Мислех си, че трябва да си изясним нещата. — Само след минутка щеше да започне да заеква. — Да поговорим като зрели хора.
— В момента мисля точно като зрял човек. Ако си решила да говориш, има цял един гардероб, пълен с огромни, дебели вълнени одеяла. Увий се в едно от тях.
Не й трябваше одеяло. Вече й беше станало дори топло. Ако Бойд продължаваше да мести ръце нагоре-надолу по копринените й ръкави, кожата й щеше да се подпали.
— Може и да съм искала да те поизмъчвам малко.
— Значи успя. — Пръстите му си играеха с подобието на дреха, когато то се смъкна от дясното й рамо. — Сила, не смятам да те улесня и да те заведа в леглото. Не казвам, че идеята не ми допада. Само че ако се любим, утре като се събудим, искам да станеш със съзнанието, че изборът е бил твой.
Не беше ли дошла при него точно затова? Не се ли бе надявала, той да поеме нещата в свои ръце? Това значи, че бе страхливка, и по един много елементарен начин, лъжкиня.
— Никак не ми е лесно.
— А би трябвало. — Бойд протегна ръка към нейната. — Готова ли си?
Тя повдигна глава. Той чакаше, напрегнат като нея самата, но въпреки това чакаше.
— Мисля че съм готова още откакто се запознахме.
През тялото му премина тръпка, ала той настоя отново.
— Само кажи да.
Не е достатъчно просто да го кажеш, помисли си Сила. За важните неща бе необходимо нещо повече от една дума.
— Моля те, пусни ми ръцете. — Бойд ги задържа още един дълъг момент, вгледан в лицето й. Пръстите му бавно се отпуснаха. Преди да успее да се отдръпне, тя пристъпи към него и обви врата му с ръце. — Искам те, Бойд. Искам да съм с теб тази вечер.
Повдигна устни към неговите. Вече бе казала достатъчно. Топла и изпълнена с желание, Сила се притисна в него.
В първия момент му се стори, че не може да диша. Всичките му възприятия бяха покорени. Нейният вкус, мирис, докосването на коприна върху коприна. Долови въздишката й, когато устните му се спряха на нейните.
Спомни си как един от елитните коне на баща му го бе ритнал в слънчевия сплит. Тогава се бе почувствал също така отмалял. Искаше да я вкуси, да се остави на течението, да се изгуби и да усети всичко това, миг след миг. Но когато започна да плъзга коприната от раменете й, усети, че тя го тегли към леглото.
Беше като вихрушка, ръцете й не намираха покой, а го притискаха и увличаха, устните й не спираха еротичния си ход. Напрежението растеше прекалено бързо, но когато посегна към нея, Сила се изплъзна от копринената дреха и се устреми към него.
Не искаше той да съжалява, че я бе пожелал. Нямаше да го понесе. Ако тази нощ трябваше да захвърли и забрави всяка частица от предпазливостта си, искаше да е сигурна, че всяка секунда си е струвала. Искаше да е сигурна, че Бойд ще си спомня.
Кожата му бе гореща и влажна. Искаше й се да се наслади на вкуса й, да я почувства под пръстите си. Въпреки това й се струваше, че мъжете предпочитат бързината и настойчивостта.
Чу го как простена. Този звук я омая. Когато дръпна анцуга, ръцете му се бяха вплели в косата й. Той шепнеше нещо — името й и други неща — ала тя не ги разбираше. Мислеше си, че долавя настойчивостта му от начина, по който я притиска. Когато се отпусна върху нея, Сила прошепна омайни думи и го прие в себе си.
Бойд се напрегна. Искаше му се да може да се овладее и да се отдръпне, но бедрата й се извиха нагоре и не му оставиха никакъв избор.
Устните й бяха леко отворени, когато той се отпусна върху нея, лицето му бе заровено в косата й, дъхът му пареше. Няма да съжалява за тази нощ, мислеше си Сила, галейки нежно рамото му. Тя също нямаше да съжалява. Беше изпитала много повече, отколкото някога досега. Повече, отколкото бе очаквала. Бе почувствала топлина и тихо задоволство, когато достигнаха края. Помисли си колко хубаво би било да затвори очи и да се остави да се унесе и заспи, докато чувства още топлото му тяло върху себе си.
Минута след минута Бойд започваше да се проклина. Мразеше се, защото не бе проявил никакъв самоконтрол и бе изумен от начина, по който тя бе избързала от целувката към пълното задоволяване. Та той едва я бе докоснал, и то не само в едно отношение. Въпреки че Сила бе определила забързания, задъхан ритъм, Бойд разбра, че не бе достигнала удовлетворение.
Наложи си да се успокои, отдръпна се от нея и се загледа в тавана. Тя бе заложила истинска бомба в гърдите му и, въпреки че той бе усетил избухването й, никой от двамата не бе изпитал истинска радост.