— Защо го направи? — попита Бойд.
Ръката й, понечила да погали косата му, замря.
— Нищо не разбирам. Мислех, че искаш да се любим.
— Исках. — Той се изправи и отметна косата й от лицето си. — Мислех си, че и ти искаш.
— Но аз мислех, че мъжете обичат… — Сила затвори очи, а топлината бавно започна да я напуска. — Вече ти казах, че не съм много добра.
Бойд изруга толкова грубо, че тя рязко трепна. Скочи бързо, стана от леглото и се опита да си облече пеньоара.
— Къде, по дяволите, тръгна?
— Да си легна. — Гласът й щеше да издаде едва сдържаните й сълзи и Сила се постара да прошепне думите. — Просто ще приемем, че не сме преценили нещата достатъчно добре. — Наведе се да вдигне нощницата си и чу как вратата се затваря с трясък. Изправи се веднага и видя как той заключи вратата и запокити ключа в другия край на стаята. — Не желая да оставам тук с теб.
— Няма да стане. Вече направи избора си.
Тя сви нощницата на топка и я притисна до гърдите си. Значи е ядосан, помисли си. И този път наистина. Няма да е първата кавга заради некадърността й в леглото. Стари рани и страхове се просмукаха в нея и Сила остана на мястото си, неспособна да помръдне от срам.
— Виж, постарах се, доколкото можех. Не е било достатъчно добре, ами хубаво. Просто ме остави да изляза.
— Не било достатъчно добре — повтори Бойд. Направи крачка към нея, ала тя се отдръпна и се удари в гравираното стъпало пред вратата. — Някой трябва да те удари по главата, за да ти набие малко здрав разум. В леглото има двама, Сила, и всичко, което се случва, трябва да е взаимно. Не съм търсил специалистка по креватни упражнения. — Гневният изблик изчезна от лицето й и то стана мраморно бяло. Очите й се изпълниха със сълзи. Той притисна ръце към очите си и изруга. Не бе искал да я нарани, а само да й покаже, че иска партньорка. — Ти не изпита нищо.
— Напротив. — Вече разгневена, тя изтри сълзите от бузата си. Никой не можеше да я докарва до сълзи. Абсолютно никой.
— Тогава това е цяло чудо. Сила, та аз почти не те бях докоснал. Не те обвинявам. — Бойд отново пристъпи към нея, но тя се отдръпна. Той се стараеше да запази спокойствие и остана на мястото си. — Не съм те отблъснал. Мислех си… Нека кажем, че когато разбрах, вече беше прекалено късно, за да направя каквото ида било. Искам да ти се реванширам.
— Няма за какво да ми се реваншираш. — Вече се беше овладяла напълно, очите й бяха сухи, а гласът равен. Искаше й се да умре. — Просто забравяме за случката. Отключи вратата.
Бойд изпъшка, а след това сви рамене. Когато той се обърна към вратата, Сила направи крачка след него. Ала Бойд само угаси лампата.
— Какво правиш?
— Опитахме по твоя начин. — На лунната светлина той пресече стаята и запали свещ, а след това още една и още една. Взе плоча, нагласи я и пусна иглата. Трептящия звук на тенор саксофон заля стаята. — Сега ще пробваме по моя.
Тя започваше да трепери от неудобство и страх.
— Казах ти, че искам да си легна.
— Добре. — Бойд я пое в ръцете си. — Аз също.
— Събраха ми се достатъчно унижения за една вечер — изсъска Сила.
Забеляза някакво изражение в очите му, нещо тъмно, макар че гласът му прозвуча тихо.
— Извинявай. Не съм искал да те нараня.
Въпреки че тя бе напрегната, той я положи внимателно на леглото. Очите му не се отделяха от нейните, докато разстилаше бавно косата й с пръсти.
— Представял съм си те тук, на светлината на свещите, косата ти разпиляна на възглавницата ми. — Наведе се и докосна устните й със своите. — Лунна светлина и отражението на пламъците по кожата ти. Съблечена, а наоколо няма никой. — Трогната, Сила обърна глава настрани. Нямаше да се остави да бъде прелъстена с думи и отново да стане глупачка. Бойд само се усмихна и притисна устни към шията й. — Обичам предизвикателствата. Ще се любя с теб, Сила. — Смъкна презрамката на пеньоара от рамото й и я проследи надолу с устни. — Ще те отведа на места, за които не си и сънувала. — Той пое ръката й и усети ускорения й пулс. — Не се страхувай да се наслаждаваш.
— Не се страхувам.
— Страх те е да се отпуснеш, да се отдадеш, да допуснеш хората достатъчно близо, за да разберат какво се крие у теб.
Тя се опита да се отдръпне, но ръцете му я обграждаха.
— Вече правихме секс.
— Точно така. — Бойд целуна едното ъгълче на устата й, а след това и другото. — А сега ще се любим.
Сила отново понечи да извърне глава, ала той обрамчи лицето й с длани. Когато устата му се спря върху нейната, сърцето й се качи в гърлото. Усети мекота и изкушение. Пръстите му очертаваха лицето й и тя въздъхна тихичко. Бойд разтвори устните й и плъзна език.