— Не искам… — изстена Сила, когато зъбите му леко захапаха долната й устна.
— Кажи ми какво искаш.
— Не знам. — Вече не можеше да мисли. Повдигна ръка, за да го отблъсне, но я отпусна немощно на рамото му.
— Тогава ще избираш от много възможности. — За да й достави удоволствие, а също и на себе си, той нарисува пътечка от целувки по гърлото й. — Когато приключа, ще ми кажеш кое ти е харесало най-много.
Зашепна й тихи очарователни думи, които я галеха покоряващо. След това я понесе с дълга, бавна, великолепна целувка. Въпреки че едва я беше докоснал, тялото й вече тръпнеше. Усещаше върховете на пръстите му по раменете си, по лицето, заровени в косата.
Езикът му докосна връхчетата на гърдите й, точно над черната коприна. Кожата й там бе като мед, мислеше Бойд, докато се спускаше по-надолу. Сърцето й блъскаше под устните му, ала когато тя посегна, той хвана ръката й.
Без да бърза, без да мисли, Бойд смъкваше дантелата от тялото й със зъби. Сила се изви нагоре, готова да се отдаде, а пръстите й се свиха около неговите. Той прошепна нещо и остави влажна следа по кожата й, докато смъкваше другата дантелена презрамка.
Бойд дишаше накъсано и забързано, но потисна желанието си да й се нахвърли. Дразнеше я с целувки, прокарваше горещия си език по твърдите зърна, докато я усети как тръпне, хлипа и шепне името му. Със стон на удоволствие той продължи.
Дълбоко в себе си тя усещаше напрежение, свиване, отпускане, което следваше ритъма на умелите му устни. Нещо в нея се надигаше, събираше, драскаше, докато най-сетне й се стори, че ще умре.
Дишаше все по-учестено и се мяташе под него. Ноктите й се забиха в ръцете му, а тялото й се извиваше, превърнато в топка от непознати усещания. Чу собствения си вик, ахването от облекчение и заради напора, който я разтърси. Горещите ножове се бяха превърнали в копринени крилца на пеперуди. Болката внезапно бе станала неописуемо удоволствие. Когато всяко мускулче в тялото й се отпусна, Бойд покри устните й със своите.
— Господи! Та ти си невероятна.
— Не мога. — Сила вдигна ръка, за да притисне дланта си към слепоочието. — Не мога да мисля.
— Тогава недей. Просто чувствай.
Той легна върху нея. Беше готова за него. Вече я беше дарил с много повече, отколкото някога бе изпитвала, беше й показал неща, които не си бе представяла. Започна да развързва пеньоара с безкрайно внимание, с невероятно търпение. Очите му не се отделяха от лицето й. Обичаше да наблюдава изписаните там чувства, всяко ново усещане, всяка открита вселена. Чу шумоленето на коприната по кожата й, когато беше готов. Усети как страстта вибрира в нея и притисна устни до тръпнещата кожа на корема й.
В омаята си тя галеше косата му, а умът й следваше пътеките, избрани от тялото. Това бе истински рай, по-великолепен, по-вълнуващ, по-еротичен от всичко друго, за което бе мечтала. Усещаше чаршафите, поели топлината на тялото й, смачкани под нея, а след това почувства как Бойд измъква внимателно коприната. Кожата му, влажна от удоволствие, се отърка в нейната. Когато устните й се разтвориха във въздишка, Сила все още усещаше наситения му мъжки вкус. По клепките й заиграха пламъците на свещите.
Имаше толкова много усещания, толкова много предстояха. Дори и да продължеше вечно, пак щеше да свърши прекалено скоро.
Той вече знаеше, че е негова. Много повече, отколкото когато проникна в нея. Тялото й бе истинска мечта, слабо, гъвкаво, бледо на лунната светлина. Тя дишаше учестено, забързано. А когато я докосваше, чуваше името си, само собственото си име. Ръцете й стискаха раменете му и настояваха за още.
Бойд се спусна към краката й и измъкна копринения пеньоар, като по пътя не спираше да я докосва. Мирисът на кожата й бе мъчение и удоволствие, което беше готов да изпитва до края на живота си. Тялото й си оставаше неспокойно като омагьосана. Съзнаваше, че Сила тръпне от желание, не по-малко от неговото.
Прокара пръст по бедрото й нагоре, все по-близо до горещата женственост. Първо чу бездиханния й стон, а след това ръката му я възпламени и отведе до непознати висини.
Изумена от силата на усещанията, тя се изви към него, тръпнейки отново и отново, докато се устремяваше нагоре. Въпреки че ръцете й го бяха стиснали, той продължаваше да я възбужда с устни, с неумолимите си пръсти, докато удоволствието се превърна в омая.
След това ръцете й го обгърнаха и двамата се понесоха заедно, прегърнати като едно цяло. Времето на търпението си бе отишло. Започваше царството на неспирното желание.
Бойд се опитваше да си поеме дъх, докато ръцете й следваха всяко мускулче по тялото му. Както и първия път, Сила напълно го лиши от чувството му на самоконтрол. Ала този път бе с него, сърцата им биеха заедно, изпитваха една нужда. Той видя пламъчетата желание в очите й, потъмнели от страст, бездънни от желание. Бледата й кожа сякаш искреше от същото това желание в сумрака.