Не беше правилно. Сила въздъхна и вдигна очи към залязващото слънце. Без значение как се чувстваше или може би защото чувствата й бяха толкова дълбоки, трябваше да е откровена и със себе си, и с Бойд. Нямаше да позволи случилото се между тях да продължи. Не можеше да го допусне, помисли си тя и стисна здраво очи. По-добре сърцето й да бъде разбито сега, отколкото да се пръсне по-късно.
Той е добър човек, призна си Сила. А също и честен, и грижовен. Беше търпелив, интелигентен и отдаден. Но беше ченге.
Точно под дясното му рамо имаше белег. И отпред, и отзад, спомни си тя. Белег от куршум, рисковете на професията за всички в полицията. Не го попита и нямаше намерение да задава въпроси за това, как го бе получил, кога се бе случило и колко близо до смъртта бе бил.
Ала Сила не можеше да скрие факта, че белезите, които тя носеше, бяха не по-малко истински от неговите.
Не можеше да заблуди никой от двама им, че имаха общо бъдеще. Не трябваше да позволява нещата да стигат толкова далече. Но стореното бе сторено. Бяха любовници. И макар и ясно да съзнаваше, че това бе грешка, винаги щеше да му е благодарна за преживяното.
Най-логично бе да обсъди с него недостатъците на връзката им. Да няма никаква обвързаност, никакви задължения. Бойд сигурно щеше да оцени практичността и прямотата й. Ако се окажеше, че чувствата й бяха отишли прекалено далече, тогава щеше да се наложи да ги обуздае.
Просто ще трябва да се убеди сама, че не е влюбена.
Той я откри там, наведена над перилата, сякаш се опитваше да прелети над боровете, над снежните шапки на върховете. Напрегнатостта се връщаше отново, забеляза разочаровано Бойд. Зачуди се дали бе забелязала колко спокойна бе тази сутрин, когато се протегна до него, докато бавно отваряше очи и когато се обърна към него, за да се любят бавно и мързеливо.
Сега, щом докосна косата й, Сила се стресна, преди да се облегне и отпусне на ръката му.
— Харесва ми къщичката ти, готин.
— Радвам се. — Смяташе да се връща тук с нея, година след година.
Пръстите й танцуваха по парапета, а след това ги сви в джобовете си.
— Не съм те питала купил ли си я, или си я строил.
— Строих я. Дори забих няколко пирона.
— Мъж с много таланти. Направо е жалко да си имаш такова местенце само за уикендите.
— Понякога се откъсвам за доста повече от един уикенд. А и родителите ми я използват от време на време.
— Така ли? Те в Денвър ли живеят?
— Колорадо Спрингс. — Той започна да разтрива вече напрегнатите мускули на раменете й. — Ала те пътуват много. Не се задържат на едно място.
— Сигурно баща ти е бил разочарован, че не си се включил в семейния бизнес.
— Не. Сестра ми продължи традицията.
— Сестра ти ли? — хвърли поглед през рамото си тя. — Не знаех, че имаш сестра.
— Има много неща, които не знаеш. — Бойд целуна устните й, когато видя, че са нацупени. — Невероятно борбена е. Твърда делова дама и железен юмрук. И е много по-добра, отколкото аз някога можех да бъда.
— Те не се ли притесняват, че си ченге?
— Едва ли мислят за това всеки ден. Вече са претръпнали — обясни той. — Ела вътре до камината.
Сила тръгна с него по задните стълби чак до кухнята.
— М-м-м… На какво мирише така?
— Направих чили. — Бойд се приближи до плота, над който висяха медни съдове. Повдигна капака на тенджерата и подуши врящата смес. — Ще е готово след около час.
— Можех да ти помогна.
— Няма нищо. — Той избра бутилка бордо от стойката с вина. — Ти ще сготвиш следващия път.
Тя си наложи да се усмихне.
— Значи си харесал специалитета ми с фъстъчено масло и сладко.
— Майка ми го правеше по същия начин. — Сила не беше сигурна дали майка му бе направила и един сандвич през живота си. Хората с толкова пари имаха цяла армия прислуга. Докато стоеше и се чувстваше глупаво, Бойд остави отворената бутилка на плота, за да подиша. — Няма ли да си свалиш палтото?
— О, да. Разбира се. — Тя го смъкна и го закачи на кукичка зад вратата. — Искаш ди нещо да свърша?
— Да. Да се отпуснеш.
— Но аз съм.
— Не си. — Той взе две чаши и ги огледа. — Не мога да разбера какво те напрегна отново, Сила, ала този път ще го обсъдим. Защо не отидеш да седнеш пред камината. Сега ще донеса виното.
Ако успяваше да прочете мислите й толкова лесно само след седмици, мислеше си тя, докато отиваше към хола, какво ли щеше да бъде след година? Седна на ниска възглавница пред огъня. Нямаше да мисли за година напред. Нито дори и за месец.
Когато Бойд влезе, Сила му се усмихна много по-ведро и посегна към виното.