— Благодаря. Добре че не съм попадала тук, преди да тръгна да си търся къща. Никога нямаше да си купя къща без камина.
Той мълчаливо седна до нея.
— Погледни ме — каза най-сетне. — Притеснена си, защото ще се връщаш на работа ли?
— Не — въздъхна тя. — Само малко. Имам ви пълно доверие с Тия и знам, че правите всичко по силите ви, но въпреки това съм уплашена.
— На мен имаш ли ми доверие?
— Вече ти казах, че ти имам — отвърна Сила, без да среща погледа му.
Бойд докосна с пръст бузата й и я накара да го погледне.
— Не само като на ченге.
Тя се сви и отново погледна настрани.
— Не само като на ченге.
— Значи това е цялата работа — разбра той. — Фактът, че съм ченге.
— Това не ми влиза в работата.
— И двамата знаем, че не е вярно.
— Не ми е приятно — отвърна с равен глас Сила. — Не очаквам да ме разбереш.
— Напротив, мисля, че разбирам. — Бойд се облегна на един стол, загледан в нея, докато отпиваше вино. — Проверих някои неща, Сила, които са необходими за разследването. Няма да се преструвам, че това е била единствената причина да ги проверя.
— Какво искаш да кажеш?
— Проверих къде си расла, защото трябваше да те защитавам. А и да те разбера. Каза ми, че майка ти е била ченге. Не беше кой знае колко трудно да проверя какво се е случило.
Тя стисна чашата си с две ръце и се загледа напред в пламъците. След всичките тези години болката си бе останала.
— Значи натиснал си няколко копчета на компютъра и си открил, че майка ми е била убита. Част от рисковете на професията. Нали така се казва. Рискове на професията — повтори Сила с приглушен глас. — А това дали е включено в характеристиката на длъжността?
— Включено е — отвърна тихо той.
В очите й проблесна страх, когато го погледна и отново извърна поглед.
— Да. Точно така. Сигурно е било част от работата й да я застрелят един ден. Лошо и за баща ми. Той просто се оказал на неподходящото място в неподходящото време. Горкият нещастен случаен страничен наблюдател.
— Сила, нищо не е в черно и бяло по начина, по който ти го представяш. И нищо не е толкова просто.
— Просто ли? — Тя се изсмя и отметна косата от лицето си. — Не, думата е иронично. Ченге и обществен защитник, които случайно са съпрузи, работят заедно над някакъв случай. Никога не постигаха съгласие. Никога нямаха еднакво мнение за каквото и да било. Когато това се случваше, започваха да обсъждат да се разделят — отново и отново. Просто да пробват, поне така казваха. — Намръщи се замислено и погледна чашата с вино. — Май ми е свършило виното. — Без да отговори, Бойд й наля. — Разбирам, че си чел официалния доклад. — Сила разклати виното и след това отпи. — Водеха онзи нещастен боклук на разпит. По три обвинения — въоръжен грабеж, нападение и притежание на наркотици. Той настоявал адвокатът му да присъства по време на разпита. Говорел за споразумение с властите. Знаел е много добре, че никой няма да му предложи споразумение. Бил виновен по всички обвинения и светът щял да му се види черен. Двама били виновни за всичко, или поне така си въобразявал. Адвокатът му и ченгето, което го спипало. — Изпита болка, все още я изпитваше, докато си спомняше и представяше случката, на която дори не бе присъствала, ала която толкова много бе променила живота й. — Хванали онзи тип, който успял да го снабди с оръжие — каза тихо тя. — Все още си излежава присъдата. — Спря за момент и отпи, за да навлажни гърлото си. — И така, седели си те един срещу друг, все едно че били в нашата кухня, на нашата маса, и спорели по някакъв закон. Гаднярът измъкнал незаконно притежавания си пистолет, двадесет и втори калибър, и ги застрелял на място. — Сила отново погледна чашата си. — Много хора загубиха работата си покрай този случай. Родителите ми загубиха живота си.
— Няма да ти казвам, че ченгетата не умират погрешка, без нужда или без да има защо.
Когато го погледна, очите й му казаха всичко.
— Добре. Аз пък не искам да слушам глупости от рода на това, колко горди трябва да бъдем от безкористните ни момчета в сини униформи. По дяволите, та тя ми беше майка.
Бойд не прочете доклада отгоре-отгоре. Беше се задълбочил. Във вестниците бяха нарекли случая срам и трагедия. Следствието бе продължило шест месеца, а когато приключило, осем служители били освободени или подменени.
Но извън сухите факти той си спомни снимката, приложена към доклада. Сила, лицето й изпито от скръб, застанала до двата гроба, стиснала ръката на Дебора в своята.
— Ужасен начин да загубиш и двамата — каза Бойд.
Тя само поклати глава.
— Да. Обаче до голяма степен бях загубила майка си още в деня, когато постъпи в полицията.