— Напротив. — Той лекичко гризеше устните й, а ръката му я галеше нежно и възбуждащо. — Просто трябва да свикнеш с факта, че ще бъде за мен. — После задълбочи целувката и й се наслади, докато ръката на Сила не се отпусна и не се плъзна към гърба му. — Готов съм да те изчакам. — Устните му се извиха в усмивка, когато усети че тя се опитва да му възрази. — Ден-два. Може дори седмица.
Сила поклати глава.
— Вече направих една грешка. Никога няма да я повторя.
Той улови брадичката й толкова бързо, че я накара да отвори очи. В очите му личеше разпален жарък гняв, нещо необичайно за него и затова изключително опасно.
— Да не си посмяла да ме сравняваш с него! — Тя понечи да каже нещо, но пръстите му я стиснаха и я накараха да замълчи. — Да не си посмяла да сравняваш чувствата ми към теб с това, което другите са изпитвали.
— Не съм те сравнявала. — Сърцето й биеше до гърдите му. — Причината е в мен. Грешката беше моя. Единствено моя. И никога няма да я повторя.
— За това са нужни двама, дявол го взел — нахвърли се Бойд върху нея вбесен, а веднага след това пое ръцете й в своите. — Ако си решила да играеш по тези правила, добре тогава. Задай си един въпрос, Сила. Някой карал ли те е да се чувстваш така?
Той сведе устни към нейните за гореща, груба, отчаяна целувка, която я накара да се притисне към него. В знак на протест? Или може би удоволствие? Дори тя самата не можеше да прецени. В гърдите й забушуваха чувства като десетки трепкащи звезди, направени от огън и светлина. Преди да успее да се отдръпне и да си поеме дъх, вече бе подета от бурята.
Не, искаше да изкрещи разумът й. Никой. Никога. Само Бойд бе успял да разпали този глад и тази отчаяна нужда. Дори докато тялото й се напрягаше до неговото, Сила се опитваше да си спомни, че не бе достатъчно просто да желаеш. Както не винаги бе достатъчно да имаш.
Подгонен от ярост и разочарование, той притисна устните й, а след това отново и отново. Ако можеше само в този момент да й докаже, че всичко между тях бе нещо изключително, неповторимо. Тогава тя нямаше да мисли за друг, нито да си спомня. Щеше да е само той.
Реакцията й го разтърси целия. Тихият безпомощен мъркащ звук, прозвучал в гърлото й, го накара да потръпне. Пламъците, които бушуваха в гърдите му, изгаряха и поглъщаха всичко около себе си. Нежната страст, която бяха споделяли през нощта, бе заменена от див неутолим глад, който не остави място за любовни думи и ласкаво докосване.
Сила не искаше. Това бе нов, трескав ураган от чувства, който изискваше бързина и настояваше за силни страсти. Побързай. Тя откъсна ръце от него, за да махне ризата му. Докосни ме. И двамата простенаха, когато телата им се допряха. Още. С нов устрем Сила се превъртя върху него, за да обходи с устни тялото му. Ала и това не бе достатъчно.
Дъхът му излизаше накъсано, докато смъкваше дрехите й, без да обръща внимание какво дърпа. Водеше го желанието. Да притежава. Ръцете му не спираха. Пръстите притискаха. Устата му поглъщаше.
Гъвкава като огън, тя се превъртя върху него. Лицето й грееше като крехък порцелан на светлината от камината. Тялото й се извиваше, великолепно в новооткритата власт, тръпнеше от страст, вибрираше, подкладено от настъпващата сила.
За миг Сила се надигна, подобно на магьосница, над него, ръцете й се стрелнаха към косата, тя отметна глава назад, предала се на неземното вълшебство. Тялото й потръпна, а след това отново, докато отделните експлозии в нея се разпростираха. Когато ахна, Бойд проникна в нея.
Изпълваше я докрай. Не само физически. Дори през омайващото удоволствие усещаше това. Той, единствено той бе открил ключа, за да отвори всяка частица от нея. Той, единствено той бе намерил брод към сърцето й, към ума й. И ето че някак си, без да се опитва, Сила също бе намерила път към неговото сърце.
Не искаше да го обича. Пресегна се към ръцете му и ги стисна. Не искаше да изпитва нужда от него. Отвори очи и го погледна. Знаеше, макар да не бе промълвила и дума, че Бойд четеше и разбираше всяка нейна мисъл. С въздишка, стаила в себе си и отчаяние, и удоволствие, тя се наведе и притисна устни в неговите.
Той усети вкуса и на желанието, и на страха й. Беше решен да тласне още по-напред първото и да заличи второто. Обгърна я с ръце и наблюдаваше как очите й се разширяват, забулени от удоволствие, неподвижни от страст. Пръстите й се впиха в гърба му. Викът й на удоволствие остана приглушен до устните му само секунди преди и Бойд да изпита върховното удоволствие.
Омотана в огромен халат, обута с вълнени чорапи, Сила пробваше чилито. Беше й приятно да седи в топлата златиста светлина на кухнята, да се взира към снежното одеяло навън и да се вслушва в тихите стонове на вятъра, промъкващ се сред боровете. Това я учуди, а също и чувството на съжаление, че уикендът бе почти към края си, но за това все още не беше готова да мисли.