— Е?
При въпроса на Бойд тя отмести поглед от прозореца. Той седеше срещу нея, косата му разрошена от пръстите й. Също като нея бе само по халат и чорапи. Въпреки че нямаше кой знае какъв смисъл, на нея й се стори, че вечерята бе също толкова интимна, колкото и любовните им ласки пред камината.
Малко притеснена, Сила отчупи парче от горещия хрупкав хляб в чинията. Страхуваше се, че Бойд отново ще повдигне въпроса за женитбата.
— Какво „е“?
— Как е чилито.
— Чи… О! — Тя гребна отново, без да е сигурна дали се чувства облекчена, или разочарована. — Страхотно. Което е учудващо. — Отново изпълнена с безпокойство, Сила се пресегна за виното. — Бих решила, че човек в твоето положение си има готвач и сигурно не знае как се вари яйце.
— Моето положение ли?
— Искам да кажа, че ако аз можех да си позволя да наема готвач, никога нямаше да си правя труда да правя сандвичи.
Забавляваше го това, че тя се чувстваше неудобно от парите му.
— След като се оженим, можем да наемем, ако искаш.
Много внимателно Сила остави лъжицата.
— Няма да се оженя за теб.
Той се усмихна.
— Да се хванем ли на бас?
— Това не е игра.
— И още как. При това най-хубавата в града.
Тя издаде тих вопъл на раздразнение. Отново взе лъжицата и започна да почуква с нея по дървената маса.
— Типично мъжко отношение. Всичко е само една игра. Ти — Тарзан, аз — глупачка. — Смехът му я ядоса още повече. — Защо мъжете винаги си мислят, че са неустоими за една жена? Заради секса ли, или приятелството, или защото се грижат за дребните и незначителни неща в живота? О, Сила, ти имаш нужда от мен. О, Сила, единствено искам да се грижа за теб. Искам само да ти покажа какъв е животът.
Бойд се замисли за момент.
— Не си спомням някога да съм казвал нещо подобно. Доколкото си спомням, ти казах, че те обичам и че искам да се оженим.
— То е същото.
— Няма нищо общо. — Той продължи да се храни, без дори да трепне.
— Е, добре, не искам да се женя за теб, ала съм сигурна, че и това няма кой знае какво значение. Никога няма значение.
Той й хвърли кратък заплашителен поглед.
— Предупредих те да не ме сравняваш с него. Говоря ти сериозно.
— Не говоря само за Пол. Дори не мислех за Пол. — След като отмести чинията настрана, тя скочи, за да си намери цигарите. — От години не се бях сещала за него преди всичко това. — Сила издуха нервно дима. — А ако искам да те сравнявам с други мъже, ще го правя.
Бойд изпи на един дъх виното си, а след това и нейното.
— Колко други са ти предлагали да се ожените?
— Десетки. — Това беше преувеличение, но тя не даваше пет пари. — Все някак успях да намеря сили, за да им откажа.
— Не си била влюбена в тях — изтъкна спокойно той.
— Не съм влюбена в теб. — В гласа й се прокрадна отчаяние и напрегнатост, защото имаше смътното чувство, че и двамата са наясно, че лъже.
Бойд знаеше, ала въпреки това го заболя. Болката се загнезди като тъпо дразнещо драскане в стомаха. Той я пренебрегна и довърши чилито.
— Луда си по мен, О’Роарк. Просто си прекалено голям инат, за да си признаеш.
— Аз ли съм инат? — Едва потиснала вика си, Сила загаси цигарата. — Става ми смешно, когато тъкмо ти имаш нахалството да ми го кажеш. От деня, в който се запознахме, не си се вслушал нито веднъж, когато съм казвала не.
— Права си. — Погледът му проследи цялото й тяло. — И нали виждаш докъде я докарах.
— Не ми се прави на толкова самодоволен. Няма да се оженя за теб, защото не искам да се женя, защото си ченге и защото си богат.
— Ще се ожениш за мен — отвърна Бойд, — защото и двамата знаем, че ще си нещастна без мен.
— Арогантността ти е несломима. Тя е също толкова дразнеща, също толкова жалка, колкото и безсмислените молби.
— Предпочитам самодоволството — реши накрая той.
— Знаеш ли, няма да си първият натрапник, от когото се налага да се отърва. — Сила грабна виното и започна да крачи. — В моята професия се научаваш много бързо. — Тя се завъртя рязко и насочи пръст към него. — Същия си като онова момче, с което трябваше да се разправям в Чикаго. До този момент той води класацията по нахалство. Но дори и той не седеше с глупава усмивка. При него бяха само цветя и стихове. И той беше същият инат. И в него бях влюбена. Ала не си го признавах. Имах нужда от него, за да се грижи за мен, за ме защитава, да запълни живота ми. — Сила се завъртя в кръг. — Какво нахалство. Преди ти да се появиш, си мислех, че едва ли има друг, който да му е равен. Преследваше ме в радиото — нареждаше тя. — Преследваше ме в апартамента. Дори ми изпрати годежен пръстен.