Въпреки че ставаше късно, остана буден. В гърдите му кипеше ярост. Ярост и омраза. До него долитаха гласове от радиото, но гласът на Сила го нямаше.
Беше заминала. Знаеше, че бе с онзи мъж и сигурно вече му се бе отдала. Нямаше никакво право да постъпва така. Тя принадлежеше на Джон. На Джон и на него.
Беше красива, точно както Джон я бе описал. Имаше измамно мили очи. Ала той знаеше истината. Тя бе жестока. Зла. Заслужаваше да умре. Почти с истинска любов той докосна ножа, оставен до него.
Ще я убие точно както го бяха учили. Бързо и чисто. Но той знаеше, че в това щеше да намери недостатъчно удовлетворение. Искаше му се първо да страда. Искаше да я чуе как се моли. Също както Джон се беше молил.
Когато умре, ще бъде с Джон. Най-сетне брат му ще почива в мир. И той също.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Парното в участъка работеше на пълни обороти, Бойд също. Докато екипът по поддръжката се опитваше да поправи развалената инсталация, той се бе заровил в папките. Отдавна вече бе свалил сакото си. Кобурът с препаските бе сложен върху тениска с емблемата на полицейския участък в Денвър, захабена от пране. Отвори един от прозорците в залата за събрания, за да остави режещия вятър отвън поне малко да измести топлината, която бълваше парното.
Две от висящите дела бяха почти приключени, а Бойд току-що бе научил нещо ново във връзка със случая на изнудване, над който двамата с Алтия работеха от седмици. В края на седмицата му предстоеше явяване в съда и трябваше да се подготви. Имаше и доклади за архивиране, трябваше да звъни по телефона, но вниманието му бе насочено към О’Роарк, Присила А.
Опита се да не обръща внимание на капчиците пот, които се стичаха по гърба му, докато четеше досието на Джим Джексън, който водеше нощния блок в радио КИП. Написаното го заинтригува и подразни.
Сила дори не си беше направила труда да спомене, че бе работила с Джексън и преди, в Ричмънд. Не беше казала, че колегата й е бил уволнен за пиянство по време на работа. Не само че бе излъчвал откъслечни потоци от собствените си мисли и впечатления, ами бе започнал да допуска грешки в ефир и да отблъсква аудиторията от радиото. Лоша работа.
Беше загубил жена си, дома си и първокласното си място на водещ сутрешно предаване и програмен директор във втората по значимост радиостанция в Ричмънд, която излъчваше най-слушаните четиридесет хита.
След уволнението на Джексън Сила бе поела задълженията му на програмен директор. Само след шест месеца радиостанция номер две се бе превърнала в номер едно. Джексън бе арестуван за пиянство и създаване на безредици.
Когато Алтия влезе в залата с две леденостудени кутийки сода, Бойд хвърли на масата досието на Джексън. Без да каже нищо, тя подаде едната на Бойд, надигна другата и тогава погледна досието.
— Чист е, като изключим безредиците и пиянството — отбеляза Алтия.
— Отмъщението е доста срещано явление след подобни прояви. Може и да я смята за виновна, след като го е изместила в Ричмънд и го е надминала по успехи. — Бойд също отпи от бързо затоплящата се сода. — В Денвър работи само от три месеца. Директорът на радиото в Ричмънд твърди, че Джексън е бил доста разстроен, когато са го освободили. Доста заплахи е отправил и обвинил Сила, че му е взела мястото. Освен това да не забравяме, че има проблеми с пиенето и натрупалата се омраза.
— Да го извикам ли на разпит?
— Да. Трябва да го разпитаме.
— Добре. Защо не повикаме двамата тогава? — Тя изтегли досието на Ник Питърс. — Това момче ми изглежда напълно безобидно. Но пък съм излизала с безобидни на вид момченца, а после едва съм успявала да си отърва кожата. Ама той дори не излиза с момичета. — Тия свали тюркоазеното си ленено сако и внимателно го закачи на облегалката на стола. — Доколкото разбирам, посещава някои от лекциите, на които ходи и Дебора. През уикенда тя ми каза, че непрекъснато я разпитвал за Сила. Все лични неща. Какви цветя харесва. Кой е любимият й цвят. Дали излиза с някого. — Тия бръкна в джоба на ризата си и извади пликче желирани бонбони. Внимателно и след дълго размишление извади един жълт бонбон. — Очевидно е бил разочарован, когато Дебора споменала, че Сила е била женена. Дебора не се замислила тогава. Просто решила, че е странен. Ала явно доста се е притеснила, за да го спомене през уикенда. Готино хлапе е тя — вметна Алтия. — Много умна. И напълно предана на Сила. — Тя се поколеба. — Докато бяхме заедно, ми разказа за родителите им.
— Нали вече проверихме как стоят нещата там.
— Да, знам. — Алтия взе един молив, повъртя го в ръка и отново го остави. — Дебора е преценила, че си подходящ за сестра й. — Тя изчака Бойд да вдигне поглед. — Аз пък се чудя дали сестра й е подходяща за теб.