За момента се налагаше да остави на втори план собствените си желания и нужди и да си остане ченге. За да я опази, се налагаше да бъде това, от което тя най-много се страхуваше. Заради нея не можеше да си позволи още отсега да мисли къде ще ги отведе животът, след като приключат случая.
— Бойд? — Алтия пъхна глава през открехнатата врата. — Джексън идва.
— Добре. Трябва да хванем Питърс, преди да тръгне за радиото. Искам да… — Той прекъсна, когато телефонът до него звънна. — Флечър. — Вдигна ръка и махна на Алтия да влезе. — Да. Благодаря ви, че проверихте. — Бойд закри слушалката с длан за момент. — Полицейското управление в Чикаго. Точно така — продължи разговора той. — Джон Макгилис. — Взе един молив и започна да записва. Изведнъж спря по средата на някаква дума и пръстите му стиснаха молива. — Кога? — Ругатнята му бе доста цветиста, ала я изрече тихо. — А някой от семейството? Оставил е бележка? Можете ли да я изпратите по факса? Точно така. — На кубчето с бележки написа с главни букви САМОУБИЙСТВО. Без да казва нищо, Алтия приседна с едното си бедро на масата. — Всичко, което можете да ми изпратите. Сигурни ли сте, че няма брат? Не. Много благодаря, сержант. — Бойд затвори и почука с молива по листа. — Майната му.
— Сигурно ли е, че това е същият Макгилис? — попита тя.
— Да. Сила ми каза всичко, което знаеше за него, и ми го описа. Същият е. Самоубил се преди почти пет месеца — въздъхна той. — Прерязал си вените с ловджийски нож.
— Всичко се връзва, Бойд — облегна се назад Алтия, за да надникне в бележките му. — Каза, че Макгилис бил луд по Сила, че заплашвал със самоубийство, ако не отвърне на чувствата му. Онзи по телефона я обвинява за смъртта на брат си.
— Макгилис няма брат. Единствено дете е. Жива е само майка му.
— Брат може да бъде и определението за най-добър приятел.
— Може и да си права. — Той знаеше, че нещата се връзват. Притесняваше се само как ще реагира Сила. — Полицията в Чикаго ни оказва съдействие. Ще ни изпратят всичката информация, с която разполагат. Но все си мисля, че може би си струва да прескочим на изток. Може и да научим нещо от майката.
Алтия кимна.
— Ще кажеш ли на Сила?
— Да, ще й кажа. Първо ще поговорим с Джексън и Питърс, за да проверим дали няма някаква връзка с Макгилис.
В другия край на града Сила се втурна от банята към телефона. Искаше й се да е Бойд. Искаше й се да чуе от него, че Джон Макгилис е в Чикаго и продължава да реди щандовете в супермаркета. От косата й още капеше вода, когато се обади.
— Ало.
— Спа ли с него? Остави ли го да те докосва?
Мокрите й ръце се разтрепериха на слушалката.
— Какво искаш?
— И на него ли му обеща нещата, които си обещавала на брат ми? Той знае ли, че си курва и убийца?
— Не съм. Не разбирам защо…
— И той ще трябва да умре.
Усети как се вледенява. Страхът, който си мислеше, че се бе научила да обуздава, я сграбчи.
— Не! Бойд няма нищо общо с това. Това е между мен и теб, така, както каза още в самото начало.
— Сега и той е замесен. Сам е направил този избор, както и ти сама си избрала съдбата си, когато уби брат ми. Когато приключа с него, ще дойда и за теб. Помниш ли какво смятам да сторя с теб? Нали помниш?
— Не е нужно да нараняваш Бойд. Моля те. Много те моля, ще направя всичко, което пожелаеш.
— Разбира се, че ще го направиш. — Смехът му прозвуча продължителен, зловещ и доволен. — Ще направиш всичко.
— Моля те. Не го наранявай. — Тя продължи да крещи и слушалката дълго, след като връзката бе вече прекъсната. В гърлото й се надигна ридание, Сила блъсна слушалката в апарата и се втурна към спалнята, за да се облече.
Трябваше да говори с Бойд. Да се срещне с него лице в лице. Да се увери, че няма да бъде наранен. Трябваше да го предупреди, мислеше трескаво тя. Не биваше, не можеше да загуби още един от хората, които обичаше.
Все още с мокра коса Сила се стрелна надолу по стълбите и отвори входната врата със замах. Едва не събори Ник Питърс.
— О, Господи. — Ръцете й се притиснаха към гърдите. — Ник.
— Извинявай. — С треперещи пръсти той нагласи очилата си. — Не исках да те уплаша.
— Трябва да вървя. — Тя вече ровеше в чантата си за ключовете. — Той се обади. Трябва да намеря Бойд. Трябва да го предупредя.
— Почакай малко. — Ник вдигна ключовете, които бе изпуснала. — Не си в състояние да караш.
— Трябва да отида при Бойд — повтори отчаяно Сила и сграбчи Ник за палтото. — Той каза, че ще го убие.