Джексън я забеляза пръв. Пристъпи нерешително към нея, а след това спря и сви рамене. Сила не се колеба. Тя пристъпи към него и пое ръката му в своята.
— Добре ли си?
— Разбира се. — Той отново сви рамене, но пръстите му здраво стиснаха нейните. — Просто трябваше да изясним някои неща. Нищо страшно.
— Извинявай. Виж, ако искаш да поговорим, би ли ме изчакал.
— Не, всичко е наред. Честна дума. — Джексън вдигна ръка, за да си нагласи шапката. — Като сгафиш веднъж, след това си плащаш цял живот.
— О, Джим.
— Ей, аз се справям добре — усмихна й се бързо той. — Ще се видим довечера.
— Разбира се.
— Много ви благодаря за сътрудничеството, господин Джексън — вметна Алтия.
— Вече ви казах, ще направя всичко по силите ми, за да помогна на Сила. Задължен съм ти — обърна се към О’Роарк той и я прекъсна, преди да успее да поклати глава. — Наистина съм ти задължен — повтори Джексън, а след това се отправи през стаята към вратата.
— Можех сама да ви кажа, че си губите времето с него — заяви Сила.
Бойд само кимна.
— Можеше да ни кажеш много неща.
— Може би. — Тя му обърна гръб. — Искам да говоря и с двама ви.
— Добре. — Той посочи към залата за събрания. — Тук е малко по-тихо.
— Искаш ли нещо студено за пиене? — запита Алтия, преди да седнат. — Мисля, че най-сетне са поправили парното, ала тук продължава да е като в пещ.
— Не, благодаря. Няма да се бавя. — Сила седна, Алтия се настани срещу нея, а Бойд се отпусна на централното място. Постара се да подбере думите си много внимателно. — Мога ли да попитам защо сте извикали Джексън?
— Работили сте заедно в Ричмънд — отвърна Бойд и побутна едно от досиетата. — Имал е проблеми с пиенето и затова са го уволнили, а ти си поела работата му. По онова време не е бил очарован.
— Не, не беше.
— Защо не ни каза това, Сила?
— Не съм помисляла дори за него. — Тя вдигна ръка. — Честна дума, дори не съм се сетила. Беше толкова отдавна, а Джексън е много променен. Сигурно ви е казал, че повече от три години вече посещава сбирките на Анонимните алкохолици. Докато работех в Чикаго, дойде да ме види. Искаше да ми каже, че не ме обвинява за онова, което се бе случило. Опитваше се отново да сложи живота си в ред.
— Ти си му уредила работата в радио КИП — добави Бойд.
— Казах няколко добри думи за него — отвърна Сила. — Аз не назначавам хора. Беше ми приятел и имаше нужда някой да му подаде ръка. Сега не близва и капка. Джексън е един от най-добрите. И не би наранил и муха.
— Само че когато е пиян, чупи барове, заплашва жени и се блъска с колата си в телефонни будки.
— Това беше много отдавна — отговори Сила в старанието си да остане спокойна. — А важното сега е, че не пие. Има неща, които човек трябва да забрави и да прости.
— Точно така. — Той я наблюдаваше внимателно. — Има такива неща.
Тя отново си помисли за майка си и за онзи болезнен спомен в чакалнята на полицията.
— Всъщност не съм дошла, за да си говорим за Джексън. Отново ми се обади у дома.
— Знаем. — Гласът на Алтия бе рязък и професионален. — Предадоха ни информацията.
— Значи знаете какво ми е казал. — След като не откри никакво съчувствие в погледа на Алтия, Сила се обърна към Бойд. — Сега вече и теб те е набелязал. Знае, че имаш връзка с мен и те е въвлякъл в налудничавите си планове, каквито и да са те.
— Проследили са обаждането до друга кабина на няколко пресечки от къщата ти — започна Бойд.
— Ти май не чу какво казах! — Тя удари с юмрук по масата и моливите подскочиха. — Той ще се опита да те убие и теб.
Бойд не протегна ръка, за да я успокои. В този момент чувстваше, че Сила има нужда от него като професионалист, а не като любим.
— Тъй като те защитавам, той щеше да се опита така или иначе. Нищо не се е променило.
— Всичко се е променило — избухна тя. — За него няма значение дали си от полицията, или не, а само че имаш връзка с мен. Искам да оставиш този случай. Искам да те преместят на друг случай. Не желая да припарваш до мен, докато това на приключи.
Бойд смачка една пластмасова чаша в ръката си и я запокити към кошчето за боклук.
— Я не ставай смешна!
— Не съм смешна. Просто съм практична. — Сила се обърна към Алтия, в очите й стаена молба. — Поговори с него. Теб ще те послуша.
— Съжалявам — каза след малко тя. — Съгласна съм с него. И двамата имаме работа, която трябва да вършим, в момента това си ти.
В отчаянието си Сила се нахвърли върху Бойд.
— Сама ще отида при капитана ти.
— Той вече е уведомен за обаждането.
Тя скочи.
— Ще му кажа, че спя с теб.
— Седни, Сила.