Тя само успя да поклати глава.
— Никога не съм се съгласявала да се женим. А като ме убиеш, нищо няма да се промени — промълви Сила, когато той наведе пистолета към нея. — Прав си, той не ме е разбрал. А сигурно и аз не съм го разбрала. Беше млад. Въобразил си е нещо, което не съм, Били. Съжалявам, много съжалявам, ала не съм причинила смъртта му.
— Ти го уби. — Били прокара острието на ножа надолу по бузата й. — И сега ще си платиш.
— Не мога да те спра. Дори няма и да се опитвам. Но моля те, кажи ми какво направи с Бойд.
— Убих го. — Той се усмихна мило, с усмивка, която бе напълно несъвместима с оръжията в ръцете му.
— Не ти вярвам.
— Мъртъв е. — Все още усмихнат, Били поднесе ножа към светлините. — Беше лесно. Още по-лесно, отколкото си спомнях. Стана бързо — увери я той. — Исках той да умре, но не ме интересуваше дали ще страда. Не като при теб. Ти ще страдаш. Нали ти казах, не помниш ли? Казах ти какво ще сторя с теб.
— Ако си убил Бойд — прошепна тя — все едно, че вече си ме убил.
— Искам да те чуя как се молиш. — Били отново притисна ножа към гърлото й. — Искам да те чуя да се молиш, както Джон се молеше.
— Не ми пука какво искаш. — Сила усещаше ножа, притиснат в кожата си. Не чувстваше нищо. Някъде отдалече се чу воят на сирени. Чу ги, без да влага чувство, без да се надява. Идваха, ала бяха закъснели. Вгледа се в очите на Били. Разбра, че познава тази болка. Тя идваше щом човекът, който означава най-много за теб, ти е отнет.
— Съжалявам — каза Сила и се приготви да умре. — Никога не съм го обичала.
С яростен вик той замахна и я удари в слепоочието с дръжката на ножа. Беше планирал и чакал седмици наред. Нямаше намерение да я убива бързо, да я щади. Не, нямаше. Искаше да я види на колене, как плаче и пищи, за да запази живота си.
Тя се строполи, зашеметена от избухналата болка. Беше готова да заплаче, да покрие лицето си с ръце и да си остане отпусната на пода. Не искаше да плаче заради себе си, а за това, което бе изгубила.
И двамата се извърнаха, когато олюляващият се Бойд застана на вратата.
Секунди. Минаха само няколко секунди. Погледът й се избистри, а сърцето й едва не се пръсна. Жив. Той беше жив.
Хлипът на облекчение се превърна във вик на ужас, когато видя, че Били вдига пистолета.
Сила скочи и се вкопчи в него. Плочите се изплъзнаха на пода и се счупиха, когато двамата се блъснаха в една от лавиците. Очите й не изпускаха неговите. Тя започна да му се моли. Молеше му се дори докато се бореше с него.
Бойд се отпусна на колене. Пистолетът почти се изхлузи от пръстите му. Виждаше ги през тънка червена пелена. Опита се да й извика, но гласът му не успя да премине през гърлото. Можеше само да се моли, докато се мъчеше да остане в съзнание и да не изпусне пистолета. Той видя как ножът се стрелва нагоре и се плъзва със замах надолу. Тогава стреля.
Сила не чу сгромолясването на счупеното стъкло, нито тропота на крака. Дори не разбра, че куршумът бе попаднал в целта. Усети тласъка на тялото му, когато ножът излетя от ръката му. Тя не успя да го удържи и Били се стовари върху пулта.
С широко отворени очи, Сила се извърна рязко. Видя Бойд да се олюлява, паднал на колене, стиснал пистолета си с две ръце. Зад него стоеше Алтия, оръжието й все още насочено към фигурата, която се отпусна на пода. С приглушен вик Сила се спусна към мястото, където падна Бойд.
— Не. — Плачеше, докато отместваше косата от очите му, докато спускаше ръка натам, където беше кръвта. — Моля те, недей. — Тя покри тялото му със своето.
— Трябва да се дръпнеш… — Алтия се опита да обуздае собствената си паника, докато настояваше Сила да се отдръпне.
— Тече му кръв.
— Знам. — И то много, помисли си тя. Прекалено много. — Линейката сега ще дойде.
Сила си съблече ризата, за да се опита да спре кръвта. Коленичи, както беше по бельо, и се приведе над Бойд.
— Няма да го оставя да умре.
Очите й срещнаха погледа на Алтия.
— Значи сме на едно мнение.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Появи се цяло море от лица. Сякаш всичките се потопиха в главата на Сила, докато тя крачеше в чакалнята на болницата. Беше толкова тихо тук, достатъчно тихо, за да чуе поскърцването на стъпките си по коридора и отварянето и затварянето на вратите на асансьорите. В главата й още звучеше хаосът от воя на сирените, гласовете, прашенето по полицейските радиостанции на събраните на паркинга патрулни коли.